ул. "Wall street" 45 - Кристофър Колинс

[Sam Winchester]

First topic message reminder :

Всъщност къщата ми се състои от няколко малки и сега ще ви покажа :P

Къщата за отдих:




Къщата с басейна:




Спалнята ми:




Нужната къща, където е кухнята, банята, романтичният изглед и втората спалня.








И разбира се ... къщата за гости:



... за малко да забравя колата си:

[Джо Харвел]

Погледнах го очудена и с огромен сърказам кажах:
-Да,нося си краче от заек като медальон...-поклатих глава и се затърсих из раницата,все трябваше да ми се намира нещо от минала работа.-Кост от черна котка ще свърши ли работа?
Попитах го и извадих торбичката от раницата си внимателно и му я подхвърлих.Каквото и да следва,ще си затворя очите...този път.

[Sam Winchester]

- Колкото по-зловещо, толкова по-добре - казах смеейки се, като се опитвах да разведря обстановката, но май не ми се получаваше много - както и да е.
Погледнах надолу към листа и започнах да отбелязвам с химикал нещата, които имах, а накрая се разходих из къщата и събрах какви ли не сатанински щуротии. Знаех, че няма да й хареса това, затова реших да си замълча. Накрая просто изпълних ритуала, които се оказа по-лесен отколкото очаквахме и двамата загледахме Барни в очакване. Изглеждаше си все същия, затова се приближих към него, за да проверя дали има пулс.

[Barney Stinson]

Отворих очи и погледнах дългокоското, като му казах:
-Хей.. гиганта! Ако ще ме целуваш първо си измии зъбите! - след което се огледах и допълних:
-Е.. но ако смяташ, че съм много велик.. може да ме целунеш по бузката..

[Джо Харвел]

Той беше добре,сега можех да го изритам със чиста съвест и да накарам Крис да ме закара в мотела където най-накрая да поспя.Имах чувството,че не бях спала от години,а това което направи Крис току що...ще ми отнеме доста време да го забравя.Магията беше лесна,но с голям радиус и със сигурност някой демон е надушил следата и ще провери,за това ми се отваря още една работа в градът...да се уверя,че Крис няма да си промени мнението за спокойният живот,демоните могат да са доста подли когато искат нещо.Погледнах Крис,беше мил и признавам,че беше забавно с него,но едва ли някога напълно ще му се доверя.

[Sam Winchester]

БНе знаех защо, но се успокоих, когато Барни изръси тази простотия, че дори и се усмихнах леко. Хванах го и го придърпах нагоре, а той метна ръката си на рамото ми и тръгнахме нагоре по стълбите, а Джо ни следваше. Вече беше станало сутрин и Барни изглеждаше напълно добре, освен че беше доста немощен, затова бях решил, да се държа възможно най-мило с него, а милото ми държание с Джо си идваше отвътре.
- Някой да иска кафе - попитах с невинна усмивка, когато вече се намирахме в хола и бях помогнал на Барни да седне на дивана - или закуска ... или нещо друго?

[Barney Stinson]

Погледнах го и казах:
-Нов кюстюм, ако може.. - след което се огледах и допълних:
-Така де...малко съм.. изтощен.. мисля да се прибера у дома и да поспя. - след това отпуснах главата си бавно и казах:
-Ще бъде леген... - увиснах и допълних:
-изчакайте... - и заспах..

[Джо Харвел]

Не знам как още стоях права,облегнах е на Крис и затворих очи.Исках да спя,само това ми беше в главата,но знаех,че скоро няма да помириша възглавница.
-Ако искаш да поспиш го направи.Аз ще направя кафе и ще се опитам да потърся нещо из нета.
Прегърнах го за малко,исках да се стопля и да се уверя,че е добре.След това го пуснах и завих Барни с едно одеало.Главата ми скоро ще се откъсне от ръменете ми,явно все още усещах последствията от стената,трябва да си намеря...
-...аспирин...-казах наглас докато вървях като зомби към кухнята.

[Sam Winchester]

Погледнах към Барни, които спеше на дивана и настигнах бързо Джо. Тя усети как ръцете ми нежно погалиха раменете й, а аз се доближих до нея, като устните ми бяха пред ушенцето й.
- Защо не си легнеш малко на дивана, а аз ще ти донеса всичко, от което имаш нужда.
Дори не я оставих да ми възрази, а сложих нежно ръката си на кръста й и я побутнах към дивана. Оставих я да се изпъне, а аз се качих в спалнята и се върнах с аспирин и чаша вода. Седнах на ръба на дивана и й ги подадох, а тя се надигна леко, за да ги вземе. Не знам защо, но ми беше приятно да я гледам и й го показах с лека усмивка.

[Джо Харвел]

Беше много мило от негова страна,взех хапчето и го изпих,но не ми стана по-добре.Чак когато отпуснах глава на възглавницата усетих как цялото напражение от днешният ден ме напуска,и все пак онази студенина която почувствах в тунела все още ме преследваше.Признавам,че леко бях изплашена.
-Крис,легни до мен за да ме стоплиш...малко ми е студено.
Исках да му се извиня за много неща,но незнаех от къде да започна.
-Нали помниш когато те застрелях...май три пъти...дължиш ми три патрона...-усмихнах се,от умора дори не можех да нахалствам както трябва.

[Sam Winchester]

Засмях се искрено и се изправих. Свалих остатъка от ризата си и я пуснах на земята, като легнах до нея. Нежно увих ръцете си около тялото й и ми се струваше толкова малка и уязвима, че се чувствах невероятно да я държа в ръцете си. Дотолкова се бях притеснил, обаче, че дори не можех да си кажа името. Лежах и просто я гледах в очите, като нежно преминах с пръсти през косата й, а ръката ми се спусна малко надолу и погали лицето й. Очите й бяха така красиви, че чак ме хипнотизираха, а аз премигах няколко пъти, за да се отърва от ефекта им.

[Джо Харвел]

Сгуших се в него,усетих как бузите ми поруменяват и как ставам малко по щастлива.Сърцето ми щеше да изскочи през гръдният ми кош всеки път щом се сещах,че той лежи до мен...гол до кръста.
-Крис...благодаря ти.
Казах тихо и целунах бузата му нежно.Топлината която ми даваше,не бях чувствала подобно нещо до сега,не исках да го пускам.Моят голям мечок или по-скоро голям добър вълк,който се прави на лош и се върти като примадона.Усмихнах се и се засмях съвсем тихичко.
-Уморен ли си?...-вече дори не мисля,а просто говоря,не искам да заспя,не още.

[Sam Winchester]

Усетих устните й по бузата си и просто погледнах към тавана, като бях легнал по гръб и я бях прегърнал. Може би ми беше малко неудобно, но разбира се и хубаво, затова ми беше така притеснено да я погледна отново. Притеснявах семалко и знаех, че тя ще го усети, но бързо разсея мислите ми с един въпрос, който бях свикнал да чувам или да изричам, когато на някой му се правеше секс. Засмях се и не знаех защо мисля за такива глупости, но определено ме накараха да се поотпусна. Целунах я нежно по челото и я погледнах в очите, като прошепнах:
- Аз не спя ... но мисля, че на теб ще ти се наложи.

[Джо Харвел]

Измрънках недоволно и се притиснах към него.
-Не искам да спя щом ти няма.Не искам да се събудя и да ме зяпаш като психопат!
Засмях се лекичко,но дори олу заспала усетих,че нещо не е наред за това го погледнах въпросително.Определено нещо се въртеше в главата му,не ми харесваше когато мълчи...плашещо е.Предпочитам да се шегува и да се прави на велик,но не и това.
-Ако не ми кажеш за какво си мислиш ще надупча и панталонът ти...имам още няколко коршума с каменна сол,така,че... ти решаваш.
И на двама ни е ясно,че скоро няма да мръдна от дивана.

[Sam Winchester]

Замислих се и след секунди си представих и панталона надупчен, а после я погледнах със самодоволна усмивка.
- Ако искаш да остана само по боксерки, просто кажи ... не е нужно да съсипваш всичките ми дрехи.
Усмихнах се широко и всъщност с удоволствие щях да се съблека, защото токата на колана ми ме прерязваше, но не исках да я притеснявам, а и не исках да се разхождам с някоя пижама от времето на дядо й.

[Джо Харвел]

-Да се съблечеш и да останеш само по боксерки? Не мерси,не искам да ослепявам...
Може би само си въобразих,че нещо го тревожи,когато всъщност аз съм тази с притесненията.Ще е добре да поспя,на сутринта ще мисля за по-сериозни неща,но докато ще съм отзвездена...сега или никога,после ще съжалявам ако не го направя.надигнах се и легнах върху Крис,погалих нежно бузата му и сенаведох бавно към лицето му.
-да не си посмял дами го натякваш после...
Прошепнах шеговито,затворих очи,нежно и бавно целунах устните му.Сякаш бах чакала доста отдавна за това,но се срещнахме преди едва няколко часа.

[Sam Winchester]

Останах като вцепенен, защото имах някакви предчувствия, но не вярвах наистина да се случи, най-вече тя да го направи. Не бях обмислял какво ще правя в подобна ситуация. И на двама ни ни беше ясно, че няма да ми е неприятно, но не бях споделил с нея нищо за живота си и някак си ... това ми се виждаше нередно. Затова не можах да отвърна на целувката й, но просто не желаех и да я отблъсна. Останах неподвижен, докато тя не отлепи устните си от мен, а аз не знаех какво да кажа, за да й обясня нещата. Може би беше най-добре да си замълча, като се надявах, че това нямаше да прецака нещата още повече.

[Джо Харвел]

След това не помня почти нищо,събудих се до Крис.Той не спеше,явно не се шегуваше,това някак ме натъжи.Въпросът е как сега ще се измъкна? Трябва да се върна в мотела,преди Барни да се събуди и управителите да са изхвърлили нещата ми.Направих се че не съм видяла,че Крис не спи и се изправих.Седнах на ръбът на дивана и потърках сънено очи,след това се протегнах.
- Кога ли съм заспала?
Прошепнах на себе си и затърсих телефона си в задният джоб на дънките.

[Sam Winchester]

- Не много - казах тихичко и се надявах да не я стресна, защото определено ме беше заблудила, като се правеше, че не виждаше, че съм буден - искаш ли кафе - попитах с мила усмивка, станах и без да дочакам отговора й тръгнах към кухнята.
И все пак беше права, когато се притесняваше, че ще я зяпам зловещо през цялото време, докато спи, защото бях правил точно това. За кратко време бях затворил очи и изглеждаше сякаш спя, но беше някак странно, защото не чувствах никаква разлика.

[Джо Харвел]

Погледнах го и кимнах.Изглеждаше някак странен,сякаш съм му казала нещо на криво,но за само така говоря с него.Дано не съм казала нещо в сънят си което да го накара да се държи така.
-Благодаря,но ще се връщам в мотела....след чашата кафе.
Станах от дивана,вече се чувствах много по-добре,главата ми беше наред и имах енергия,достатъчно за да се бия с цяла глутница шейпшифтъри.Тръгнах след него към кухнята,където се настаних на един от онези високи столове,които ги има по баровете.

[Sam Winchester]

След малко се върнах с двете чаши кафе и ги оставих на масата. Беше ми станало жал за Барни, защото беше спал през цялото време на стола и го преместих на дивана, като го оставих да си поспи още, защото щеше да има нужда от огромна почивка.
- Как спа? - беше единственото, за което успях да се сетя и тя видя как леко се изчервих от притеснение.
Не беше присъщо за мен, но никой не можеше да остане безразличен, когато ставаше въпрос за хубаво момиче или по-точно за нея.

[Джо Харвел]

-Щеше да е по-хубаво ако дивана се беше превърнал в легло...Поне си починах добре и възстанових силите си.Главата също не ме боли вече...Ти какво прави докато аз спах?Сигурно ти е било доста скучно,извинявай,че те хванах в хватката си на анаконда.
Засмях се и отпих от кафето,забелязах,че той се изчерви.Пресегнах се и сложих ръка на челото му за да проверя дали няма температура.
-Вие...каквото и да си ти...разболявате ли се?

[Sam Winchester]

Бях продължил да се изчервявам, защото дивана се разпъваше, но ми беше толкова притеснено до нея, че въобще бях забравил за това. Все още не разбирах, защо хората наричаха тази тръпка приятна, след като те затрудняваше да дишаш, когато обекта на желанията ти беше близо до теб ... дори усещаш как нещо драска неприятно стомаха ти отвътре. Преглътнах тежко и тъкмо щях да започна да й развивам някакви теории защо не се разболяваме, когато се потресох от собственото си държание и реших, че е време да се стегна.
- Не - казах студено и отпих от кафето си, като се опитвах повече да не я гледам.
Тя провокираше някаква нежност в мен, която не ми харесваше и се чувствах слаб, когато я показвах.

[Джо Харвел]

-"Не"?-казах с нормален глас и леко изненадана.-"Не"?-започнах да се ядосвам.-Само това ли ще кажеш,негоднико! Или пак ще ми се правиш на примадона,а?
Попитах го раздразнено и ощипах бузата му.Всъщност не бях ядосана,а по-скоро се чувствах отблъсната.Нима му е толкова лесно да се държи като кретен с мен.
-Дано да оплешивееш,гигант такъв!
Станах от стола и слезнах в мазето да си взема якето и раницата,ядосана съм му.Грабнах якето и го облякох,метнах раничата си през рамо и се заизкачвах по стъпалата,за да мога да излезна от тази къща и да се върна в хотела.Не знам защо преигравах така.Определено не е в мой стил,но найстина ме идразни.

[Sam Winchester]

Искрено се засмях на думите й и осъзнах, че се държах ужасно, но не беше в кой стил да се извинявам, затова щях да пробвам друго - щях да се държа пак ужасно, но щях да се надявам да й хареса.
Материализирах се пред вратата на мазето, а когато тя понечи да излезе, се блъсна в мен, като залитна назад. За щастие разчитах на бързите си рефлекси и я улових, преди да е паднала. Ръката ми се уви нежно около кръста й и я притисна силно към тялото ми, като устните ми бяха на милиметри от нейните, а аз не можех да спра да гледам очите й.

[Джо Харвел]

Изчервих се и се хванах за него,все още имаше вероятноста да ме пусне и да ме заключи в мазето.Дано само не усети как сърцето ми ми бие,толкова силно,че чак го чувам.И както той се бе появил така внезапно,изражението ми от изненада се превърна в заплашително.
-Пак ми се правиш на велик,примадоно!
Казах и сграбчих косата му с намерение да го оскуба,но само леко я дръпнах.Исках да го прегърна,да се сгуша в него,но той се държи толкова особенно и плашещо.
-Какво съм ти направила?-всички чувства бяха избутани от тъга.Не исаках той да е гаден,искам си милият и нежен Крис,не тази римадона.
-Ако не ме пуснеш ще се сбогуваш със кисата си,йети!-казах заплашително,но дори аз не си вярвах.

[Sponsored content]