ул. "Wall street" 45 - Кристофър Колинс

[Sam Winchester]

Всъщност къщата ми се състои от няколко малки и сега ще ви покажа :P

Къщата за отдих:




Къщата с басейна:




Спалнята ми:




Нужната къща, където е кухнята, банята, романтичният изглед и втората спалня.








И разбира се ... къщата за гости:



... за малко да забравя колата си:

[Rebeka]

Губеха ми се няколко моменти не знаех къде се намирам но когато отворих очи не до там трезва но в състояние,бях в някакво легло.
-Къде съм...
Нямаше го якето върху мен,нямах и обувки,а бях завита с едно одеяло.
-Оу,по дяволите!
Възкликнах,като се изправих но главата ми още бе невероятно замаяна,видях якето и обувките си на стола но бяха сякаш на километри от мен. Тогава го видях да влиза в стаята,надявах се да не е проверявал якето ми.
-Не съм в хотела?
Попитах аз малко сърдито но не ми се получи,бе по скоро смесица с пиянско нацупване. Чувствах се доста зле:
-Това не трябваше да става така,ти си виновен ти и твоя чар!
Направих кръгче във въздуха,като посочих с пръст него:
-Ти ме очароваш и ме караш да губя...-спрях за малко-караш ме да губя контрол...
Приближи се към мен,като ме остави да говоря,приближих се към него,слагайки буза на рамото му,протегнах ръка и докоснах лицето му. Имаше толкова нежна кожа:
-Ти и твоите очи...-кратка пауза-Оу,каква невроятна кожа имаш.
Но той бе толкова топъл,че за миг се унесох на рамото му но бързо се събудих:
-Не Ребека стегни се,трябва да си ходим...
Да си... и устата пияна... Бях си казала истинското име:
-Добре де не съм Рене Ребека съм,поне първата буква е истинска...
Но легнах на възглавницата му:
-По добре е да поспя...

[Sam Winchester]

През цялото време се смеех, но не присмехулно. Просто ми беше много забавно да я гледам и да я слушам. Тя пелтечеше и едва се разбираше какво говори, а дори бях решил, че говори на някакъв призрак на име Ребека, когато всъщност разбрах, че това е истинското й име. Накрая я придумах да си легне обратно, но тя се заинати, че няма да си легне без мен. Какво можех да направя, освен да и угодя. Седнах в леглото, като взех книгата, която четях сега, а вместо тя да легне удобно, се изви някак си странно и положи главата си на рамото ми. Беше красива, но мислите ми бяха много далече от жените, освен тази която беше умряла наскоро. Прегърнах я и зачетох книгата си, като не мръднах през цялото време, за да не я събудя.

[Rebeka]

Събудих се на другата сутрин всичко ми бе,като в мъгла първите няколко секунди. Разтърках очи и мигом след това разбрах,че спа върху нечие тяло. Дръпнах се,като опарена от него,като видях това беше Кристофър.
-Ох,аз такова...
Казах неудобно,като го погледнах,той беше с дрехи и аз бях с дрехи,значи не бях спала с него. Това някак ми олекна но не помнех много от изминалата вечер. Чувствах се много гадно,болееше ме глава и дори ми се гадеше.
-Сигурно съм се напила,не нося на алкохол.
Седнах на края на леглото,като се хванах за главата:
-Благодаря,че си се погрижил за мен.

[Sam Winchester]

Ребека най-накрая се събуди и както предполагах се паникьоса, когато видя че бях до нея. Просто се усмихнах, защото в момента едва ли искаше да знае, че ме е карала да лягам до нея ... не че аз се възпротивих. Бавно се изправих, защото леко се бях схванал. Тя беше спала много спокойно и кротко, а аз не мърдах през цялото време, за да не я събудя. И без това ми беше ужасно горещо там и нямаше начин да заспя. Бяхме в нужната къща, където беше топло и имаше голямо легло. Първоначално мислех да я оставя там и да се преместя в моята спалня, която се намираше на едно дърво и беше доста приятно да се спи там, но ми беше притеснено да я оставя сама.
Седнах на леглото до нея и ръката ми нежно премина по гърба й. Усмихнах се, а тя определено не беше в състояние, да ми отвърне със същия жест, за това станах, отворих нощното шкафче и хапчета за глава.
- Това ще ти помогне за сега, но ще сляза долу, за да ти направя един специален чай, от който ще се почувстваш по-добре.
Тя механично поклати глава, но се надявах да ме е разбрала. Отворих малкото хладилниче, което се намираше в спалнята и й подадох бутилка вода, а след това тръгнах към вратата, но преди да изляза се обърна към нея.
- Банята е ето там - посочих към една стъклена врата - вътре има всичко нужно. Не се притеснявай от мен, аз ще бъда долу и ще приготвя някаква закуска.
Не чаках да ми възрази, а просто тръгнах към кухнята.

[Rebeka]

Отидох в банята,за да наплискам лицето си и малко да се освежа,защото изглеждах нелепо. Вързах косата си с едно ластиче,а след това си измих лицето. Като малко ми олекна,седнах на едно диванче. Отворих бутилката,за да пийна една глътка. Якето ми бе зад гърба ми и се надявах,че всичко,ще премине добре,мислех че е редно да си тръгвам,но пък другата истина беше,че не знаех къде се намира. А на телефона му бе паднала батерията.

[Sam Winchester]

Излязох на терасата, която беше остъклена и затворена от всякъде за през зимата. Там климатика работеше и човек можеше да се почувства, все едно е на самия плаж. Гледката беше много красива и се виждаше как вълните се разбиваха в скалите, но се захласнах, а трябваше да побързам. Застанах пред една масичка, където имаше две кресла и затворих очи. Представих си, че на масата има кафе, чай, хвана, цветя, вестник и какво ли още не, а когато отворих очи, всички тези неща вече бяха там.

Отпуснах се спокойно на едно от креслата, като взех вестника. Аз по принцип не ядях и нямах намерение да го правя и сега. Всичко това беше за нея.

[Rebeka]

Усетих аромата на хванаха,като се показах на вратата,той четеше вестник. Покани ме да вляза,бях малко неуверена но седнах и взех един кроасан,беше много вкусен. Не обелвах дума,защото не знаех какво съм говорила по време в което съм била пияна:
-Ам,какво съм говорила?
Попитах аз защото не знаех какво наистина е чул.

[Sam Winchester]

Засмях се шумно, а после реших малко да я стресирам. Направих се на дълбоко за мислен, а след това отговорих с лукава усмивка.
- Нищо особено ... Ребека.
Тя за момент спра да яде, да се движи, да мига и дори беше на път да спре да диша. Очевидно наистина не помнеше, какво точно ми е казала. Налях си чаша кафе, като се правех, че не виждах смущението й. Нарочно изпуснах другите неща, които беше казала. Не че имаше нещо много важно ... просто харесвах объркания й и притеснен поглед. А всъщност, май просто харесвах нея.
- Пийни си от чая - казах и го побутнах към нея - ще ти подейства много добре.

[Rebeka]

Хапката ми заседна на гърлото,бях си казала истинското име и това беше малко гадно. Оставих кроасана в чинийката,той бутна чая към мен но аз си мислех,че трябва да си ходя да се махна от тук. Поклатих глава не ми се пиеше чай не ми се ядеше дори:
-Аз е май по-добре да си тръгвам!
Казах аз и станах,като тръгнах да си взема якето. Облякох се и тръгнах към входа но той застана пред вратата:
-Много си мил но трябва да се прибирам.

[Sam Winchester]

Ядосах се на себе си, защото желанието ми за игрички, я уплаши. Трябваше да бъда по-тактичен с нея. Бързо застанах пред нея и я спрях, а тя продължи да ми говори нещо, което въобще не ме интересуваше, защото знаех, че ме лъже, а мразех лъжата. Всеки който лъжеше, заслужаваше наказание, а бях сигурен, че тя не иска да вижда лошата ми страна.
- И как възнамеряваш да го направиш - попитах намръщено, а тя се огледа през стъклените стени и осъзна, че е прекалено далеч от всичко. Намирахме се на една скала в покрайнините на града, която беше просто вила, но предпочитах да съм далеч от града. Тя ме погледна притеснено и тогава осъзнах, че изглеждам така, сякаш всеки момент ще я нараня. Успокоих се за момент и гласа ми стана по мил, но усмивка на лицето ми не се появи - Както казах, не си казала нищо особено, само няколко пиянски глупости. Сега ако обичаш, се върни на масата и закуси, защото нямам намерение, да те закарам, преди да приключа с вестника и кафето си.
Тръгнах бавно към терасата, като я оставих да реши сама. Нямаше да я гоня и да я моля да остане ... това беше много под достойнството ми, а и ако исках, можех да я накарам, все пак не бях някакъв обикновен човек.

[Rebeka]

Върнах се на масата,така или иначе нямаше да мога да избягам и да си тръгна от тук,докато той не реши да си тръгна. Бях малко като в капан. Взех отново кроасана и отпих от чая но не можех да хапна много,защото корема ми се бунтуваше. Той не говореше,за това и аз не говорих с него,само се облегнах назад и гледах през прозореца. Трябваше да се оттегля от този случай бях се провалила и щях да бъда отстранена. Нямаше да се върна повече в този град и нито пък той,щеше да ме види повече.
Взех салфетката и продължих да си играя с нея. Бях се изложила сигурно ме мислеше за някоя алкохоличка. Толкова време дисциплина и накрая това ми се случваше.

[Sam Winchester]

Тишината ме влуди и накрая тръшнах вестника си на масата, след което се изправих.
- Готова ли си?
Това беше въпрос, но аз не изчаках отговора. Просто станах и тръгнах към спалнята си, за да се преоблека. Дори не обърнах внимание, дали се е качила с мен или ме чака долу. Свалих тениската си и я смених с една чисто бяла риза, като оставих последните няколко копчета незакопчани. След малко се върнах долу, а тя ме чакаше пред вратата, готова да си тръгне от тук, сякаш е прекарала най-лошата среща в живота си. Отворих вратата, като гледах да не й обръщам особено внимание, защото за сметка на снощното веселие, днес ми развали настроението.

[Rebeka]

Май беше ядосан на нещо но аз само мислех за това,за мисията си,която провалих:
-Това е последния път в който се виждаме,утре сигурно няма да съм тук.
Признак му аз преди да тръгнем:
-Провалих се тук и трябва да се прибера и да си понеса наказанието.
Да наистина трябваше след тази среща да се прибера и да се оттегля от този случай.

[Sam Winchester]

Качихме се в колата и чак тогава осъзнах, че плана ми е имал успех. Тя самата беше казала в момента повече, отколкото цялата вечер, когато беше пияна и ръсеше какво ли не. Усмивката ми се върна на лицето и вече бях 100% сигурен, че няма да я заведа до хотела й ... не и сега. Сложих колана си и натиснах педала на газта, а колата направо изхвърча, но вместо да тръгна надолу към града, започнах да се изкачвам по планинските пътища. Не казвах нищо, защото знаех, че след малко тя сама ще почне да говори и няма да има друг избор, освен да ми каже истината.

[Rebeka]

Дълбоко се замислих дали да обличам тази рокля,но я облякох и се качих на лимузината,и не след дълго бях пред къщата му. Той ме чакаше на един бар.
-Е тук съм вече!
Скръстих ръце на кръста си,а той се приближи към мен.

-Все пак благодаря за роклята но не бе нужно никога не нося рокли.
Чувствах се нелепо в тази рокля и дори не го гледах,защото се и срамувах,мразех мъжете да ме гладат така все едно бях парче месо,което могат да метнат на скарата си.

[Sam Winchester]

- Е ... както виждаш, тази вечер ще носиш.

Допирах бирата си и я дадох на една средна на възраст леко закръглена
жена, която ми беше прислужница от няколко часа. Тя с усмивка ми съобщи,
че костюма, който съм си поръчал ме чака горе на леглото. Казах й да
заведе Ребека във всекидневната и да й предложи нещо за пиене, а през
това време аз се качих и се облякох. Върнах се в стаята вече готов - бях в сив костюм, а отдолу бяла риза без вратовръзка и както винаги закопчана само до някъде.
Подадох й ръка и след малко бяхме в двора, а аз й отворих вратата на
лимузината.

- Надявам се гледката да ти харесва, защото това ще бъде една доста дълга вечер.
Влязох и се настаних до нея, като сипах в две чаши шампанско и казах на шофьора да тръгва.

[Sam Winchester]

Послушах я и без да задавам повече въпроси излязох от стаята. Видях лимузината отсреща и след малко намерих и шофьора. Двамата изчезнахме от улицата и след няколко секунди се озовахме пред нас, а аз го накарах да забрави какво е станало тази вечер и го освободих. Той запали колата и ми предостави страхотно алиби. Влязох в къщата, но не можех да се отпусна. Надух климатика и прозорците хванаха лек скреж, но така и не се успокоих. Накрая хванах една кофа и напълних ваната с лед, а след това се потопих в нея и се опитах да не мисля за Ребека, защото в момента не можех да направя нищо повече, освен да й навредя ... което вече го бях направил. Лежах в кубчетата лед и се самообвинявах, докато най-накрая не се отпуснах и просто спрях да мисля. Тялото ми се вкучени, но сякаш не го забелязвах. Лежах там с подути и посинели устни, докато си мислех само и единствено за нея.

[Rebeka]

Веднага отидох в къщата,като прислужницата ме писна да отида в стаята му,а там беше все едно влизам в фризер:
-Какво става?
Потрепнах,щях да замръзна тук,но него го нямаше в стаята:
-Крис?
Извиках тогава го видях във ваната с посинели устни,опитваше се да се самоубиели какво. Взех хавлията и се приближих към него,като го хванах за мишниците и с голямо усилие го изкарах от ваната:
-Кристофър,какво правиш искаш да умреш ли?
Изтичах и взех едно одеяло,за да го завия:
-Трябва да извикаме линейка...
Бях разтревожена за него,не ми пукаше,че съм с окървавена пижама или че изглеждах кошмарно сега.

[Sam Winchester]

Тя отново пелтечеше и може би изглеждах луд, но се разсмях. Влязох в спалнята, като вече започвах да се стоплям и да усещам тялото си, но не можеше да ми стане нищо, освен да увредя това тяло, но щях да си направя ново. Макар че никога не бях ползвал друго ... това си ми харесваше. Тя обикаляше нервно стаята и накрая извади някакъв телефон, но преди да успее да направи каквото и да е аз го взех и го хвърлих на леглото, а през това време пуснах хавлията и одеалото, като останах чисто гол пред нея. Въпреки че до сега бях в лед, това въобще не беше повлияло на малкия ми приятел. И двамата бяхме прави и активни. Хванах лицето й и я приближих към мен, за да може да види, че наистина съм добре.
- Успокой се! Добре съм! - казах и я приближих към себе си, като се наведох малко, за да виждам по-добре очите й. Изглеждахме така, сякаш всеки момент щях да я целуна, но аз не целях това. Исках само да знам, че е добре - Какво стана? Какво казаха?

[Rebeka]

До преди малко бе в леда а сега нищо му нямаше,все едно бе супер мен,а тогава без дори да се притеснява се съблече пред мен. Сърцето ми претупка,за няколко секунди просто не можах да мисля,за няколко секунди,го пожелах толкова силно,че щях да се метна на него и да му извикам да ме люби. Но ако го сторех,после щеше да ми е много трудно да се разделя с него.
Не го направи още по лесно,приближи божественото си тяло към мен,обхващайки лицето ми. Усещах тялото му,макар малко хладно и мокро,ме възбуждаше и то невероятно много. Питаше ме нещо,а аз дори не знаех какъв въпрос ми задава. Само го гледах в очите и исках да ме целуне,облизах устните си.
-Аха!
Просто отговорих на нещо но той не ме целуна,тогава не издържах надигнах се малко на пръсти и го целунах страстно. В стаята бе още студено,но тялото ми бе горещо,цялата пламтях,и го исках.

[Sam Winchester]

Знаех, че иска да я целуна. Можех да разчета няколко прости знака, но въобще не очаквах да стане толкова дръзка. Меките й устни сякаш ме изгориха и почувствах тази целувка толкова болезнена, но така исках да се отдам на това сладко изкушение. За момент не направих нищо - нито отвърнах на целувката й, нито я отблъснах от себе си, но тя не се спря. Накрая просто се отдръпнах нагоре, а тя и да искаше не можеше да ме стигне, защото беше прекалено нисичка, което на мен всъщност ми харесваше още повече.
- Виж ... не че не те харесвам - казах, докато все още държах лицето й и гледах в очите й, които показваха колко е объркана - просто не това е начина и определено не това е времето.
Не знаех, дали ме е разбрала, но аз преживявах тежка раздяла, а бях сигурен за нея, че е много объркана, не само от случилото се преди малко, а и защото сам си играх на сваляч тези дни и само й пращах смесени сигнали.

[Rebeka]

Преглътнах отдръпнах се от него и му обърнах гръб,почувствах се засрамена,отблъсната,нежелана и още куп неща. Той беше прав да не ме пожелае но аз си въобразих много неща.
-Добре прав си! Облечи се на спокойствие отивам да хапна нещо от кухнята!
Казах,като си намерих,причина просто да не съм във стаята му сега. Тръгнах на долу към кухнята,като намерих една кутия с шоколадов сладолед взех една лъжица и започнах да хапвам,като щях да заплача но много хора минаваха около мен и отново ги сдържах като буца в гърлото си.
Бутнах сладоледа,сложи ръка на плота и скрих главата си в ръцете си.

[Sam Winchester]

Веднага се облякох - дънки и риза както винаги и тръгнах надолу. Тя беше точно там, където ми каза, но предпочетох да не я виждам, защото ме заболяваше все повече, когато осъзна, защо ръцете се намираха на лицето й. Бях я огорчил толкова много, че всяка следваща дума щеше да е по-грешна от предишните. Минах тихо зад нея и плъзнах ръцете си по кръст й, а накрая те се съединиха пред коремчето й. Наведох се леко, за да я целуна по главата и за момент останах така. Нямаше да се учудя, ако се обърнеше и ми зашливеше един злобен шамар, но просто усещах нужда да я утеша. Дори ми се прииска, да не я бях отхвърлял горе, но не можех просто да затворя очите си и да се направя, че не виждам случващото се.

[Rebeka]

Усетих ръцете му около кръста ми,който се сключиха около корема ми. Още горях по него но не можех да му простя отново да ме отхвърли,за това хванах ръцете му и ги махнах от мен:
-Не са ми нужни прегръдките ти!
Казах му аз някак злобно но по скоро заядливо.
-Не искам повече да ме докосваш,не сме никакви и утре си тръгвам...
Заявих,като надигнах глава,оправих косите си,и подпрях глава на ръцете си:
-Няма смисъл да стоя тук,ти ме имаш просто за една играчка,която като ти омръзне да захвърлиш,като някое капризно дете,което дори не знае какво иска.
Бях много ядосана,нервна и още куп неща:
-Не ме утешавай,не ме докосвай,не ме поглеждай с този поглед. Не прави нищо,утре ще се махна от този шибан град и от теб...

[Sponsored content]