ул. "Wall street" 45 - Кристофър Колинс

[Sam Winchester]

First topic message reminder :

Всъщност къщата ми се състои от няколко малки и сега ще ви покажа :P

Къщата за отдих:




Къщата с басейна:




Спалнята ми:




Нужната къща, където е кухнята, банята, романтичният изглед и втората спалня.








И разбира се ... къщата за гости:



... за малко да забравя колата си:

[Rebeka]

Усетих ръцете му около кръста ми,който се сключиха около корема ми. Още горях по него но не можех да му простя отново да ме отхвърли,за това хванах ръцете му и ги махнах от мен:
-Не са ми нужни прегръдките ти!
Казах му аз някак злобно но по скоро заядливо.
-Не искам повече да ме докосваш,не сме никакви и утре си тръгвам...
Заявих,като надигнах глава,оправих косите си,и подпрях глава на ръцете си:
-Няма смисъл да стоя тук,ти ме имаш просто за една играчка,която като ти омръзне да захвърлиш,като някое капризно дете,което дори не знае какво иска.
Бях много ядосана,нервна и още куп неща:
-Не ме утешавай,не ме докосвай,не ме поглеждай с този поглед. Не прави нищо,утре ще се махна от този шибан град и от теб...

[Sam Winchester]

Изнервих се, а това определено не беше добре, защото бях много по-опасен от кмета, но тя все още не го беше осъзнала. Дразнеше ме това в нея, че не се вслушваше в думите ми и извърташе всичко срещу мен. Хванах я за бицепсите, като я стиснах силно и без усилие я качих на кухненския плот. Движенията ми бяха много бързи и след секунди дръпнах горнището на нощницата й, което беше с копчета и те се разхвърчаха по пода, а тя остана полугола пред мен. Горнището падаше по рамене й и гледката ме побъркваше, но още бях прекалено бесен, за да й се отдам ... това беше просто урок.
- Това ли искаше? - попитах, като се настаних между краката й и започнах настървено да целувам врата й, докато бях вплел пръстите си в косата й и я държах близо до себе си. Устните ми се отделиха от нея, но само за секунди, колкото да продължа с разговора - Искаш просто да те изчукам ли? И какво си мислиш, че ще стане после?
Продължих да я целувам страстно по врата, като не обръщах внимание на това, че се опитваше да ме отблъсне, по всякакъв възможен начин. Накрая просто се отдръпнах, но не спрях с нападките, въпреки че видях колко засрамена и ужасена изглеждаше.
- След като толкова много искаш, СЕ МАХАЙ! - изкрещях още по бясно и тръгнах по към стълбите, които стигаха до спалнята ми, но преди да се кача по тях, се обърнах за да й изясня нещо, ако все още не го беше разбрала - За мен си различна, но явно за теб аз съм като всички други.
Не изчаках да започне да спори с мен. Качих се по стълбите и ся хвърлих на леглото, като бях легнал, краката ми още бяха на пода и гледах замислено тавана.

[Rebeka]

Слязох от плота и седнах на земята,като свих краката си към тялото си. Той бе нещо повече за мен но и той не слушаше не ме разбираше,защо го правех,какво всъщност целях,а това че го желаех не бе главното. За две поредни вечери ми се случваше едно и също,тогава мина прислужницата. Примолих и се да ми даде една блуза,за да мога да си тръгна. Както и да ми повика такси до мотела,щях да се прибера,да си събера багажа и да пътувам със сутрешния автобус. Той не ме искаше повече,тук изгони ме и нямаше да се върна. Дори не се качих да му кажа чао. Просто стоях на входната врата и чаках таксито да дойде,като плачех през това време,засрамена,унижена,убидена и още куп неща.

[Sam Winchester]

Чух абсолютно всичко, но все още не исках да стана от леглото и да отида при нея. Бях й достатъчно обиден ... точно толкова, колкото и тя на мен. Сбръчках челото си, като се съсредоточих, а след малко се чуха силни гръмотевици, последвани от силен вятър и пороен дъжд. Бях достатъчно далеч от града и бях сигурен, че таксито няма да стигне до тук, освен ако не беше някой танк. След малко чух, как прислужницата ми съобщи на Ребека, че са се обадили и таксито няма да дойде. Тя естествено не се зарадва никак, но ако продължавах с детинското си държание, щеше да си тръгне сама. Отворих един шкаф, като извадих бутилка уиски и две кристални чаши. Слязох долу, а тя още седеше на вратата и се взираше в ужасната буря, която се разрастваше навън. Казах тихо на прислужницата да усили температурата на климатика, за да се стопли. Накрая отидох до вратата и понеже ръцете ми бяха заети, я бутнах с крак и тя се затвори. Ребека ме погледна ядосано, а аз определено не изглеждах по-весел от нея.
- Ела вътре, да пийнеш едно и да се стоплиш ... след това ще измислим, как да се прибереш.

[Rebeka]

Влязох нямаше как да се прибера в този дъжд,а определено не и по пижама. Взех едната чаша и си налях в движение,една чаша уиски без да му обеля дума. Седнах в хола,на едно канапе и се загледах в прозореца. Нямаше да му говоря. Не знаех какво да му каба,а ако кажех нещо то ще е гневно. Докопах се до едно одеяло и се завих с него,чувствах се странно. Отпих от горчивото уиски и оставих чашата не ми се пише повече,свих краката си към тялото и се облегнах на тях,като продължавах да не му говоря,мисля че и двамата се бяхме изчерпали и нямаше какво да си кажем.

[Sam Winchester]

Седях и въртях чашата в ръката си, а уискито се плискаше по стените й. Чудех се какво да кажа и как да наруша тишината, но едва ли имаше думи, които да оправят случилото се до сега и все пак постъпих като пълен идиот и изръсих нещото, което беше заседнало на гърлото ми от много време.
- Не си отивай!
Думите ми прозвучаха като заповед, но бях готов да й се моля, да не си тръгва. Не че бях толкова отчаян или лудовлюбен в нея ... просто не исках да загубя още едно нещо, което харесвах. Може би след времето щеше да прерасне в нещо повече, но какво точно трябваше да й кажа - остани и се надявай да те заобичам ...

[Rebeka]

Погледнах го но само леко извих глава и подпрях глава на колената си. Присвих устни още не знаех какво да му отговоря,знаех че трябваше да му кажа,че си отивам и трябваше,защото той беше друг човек,а аз още по друг,бяхме толкова различни,а и той обичаше мъртвата си приятелка никой не може да се бори с призрачни перфектни фигури. Нямах причина за да остана ту:
-Защо,за да се нараняваме и унижаваме всеки път,ти да ми даваш празни надежди,а аз глупачката да се хващам на тях?
Скрих се отново в коленете си но след това пак го погледнах:
-Всеки път ли,ще ме гониш ядосан,всеки път ли ще бягам унижена,не искам това. Нямам сили да се боря Кристофър,самотна съм,а ти ми даваш празни надежди. По добре ми беше да живея без надежда,защото адски боли,когато я съсипят.
Премигнах за повече от няколко секунди,за да спра сълзите си:
-Бог ми е свидетел,че наистина те харесвам,че ми действаш невероятно,само когато те погледна в очите. На път съм да се влюбя в теб...
Замълчах за миг:
-А, ти си влюбен в нея,не мога да се меря с призначна фигура. Ако не искаш да бъдеш обичан и да обичаш,не давай празни надежди,знаеш че трябва да ме пуснеш,защото това ще рани най-много мен. Ти имаш нейната любов,а аз никога и от никого не съм била обичана.

[Sam Winchester]

- Никой не получава любов просто така. Просто както и уважението, така и любовта трябва да се заслужи. Не бих обичал някоя, която не го заслужава или не ме обича, защото това е същото като да я изхвърля на улицата. Просто за някои неща си заслужава да се бориш, но няма да те убеждавам в нещо, в което самата ти не вярваш. Истинската любов е свръхестествено явление! Тя се среща рядко, много малко вярват в нея, а тези които са повярвали не са били щастливи от крайния резултат. Сега предполагам, че разбираш скептицизмът ми.
Довърших уискито си на един дъх и реших да я оставя да си почине. Изправих се и застанах пред нея, като изглеждах мил и дружелюбен, но усмивката на лицето ми липсваше.
- Когато решиш се качи горе, за да си починеш. Аз няма да съм тук ... поне през нощта - тя ме погледна учудено, защото и на двама ни беше ясно, че никъде не може да се ходи в това време, за това й обясних, като посочих през една от стъклените стени - това там на дървото принципно е спалнята ми.
Тя се загледа натам, но когато се обърна и ме потърси с поглед, аз вече затварях входната врата отвън. Бавно вървях под леещия се дъжд, докато накрая стигнах спалнята си и се изкачих по стълбите. Това беше любимото ми нещо на тази къща. Бавно се съблякох, без да поглеждам към хола, където още седеше Ребека, но изгарях от любопитство да разбера дали ме гледа. Накрая просто се опитах да не мисля за това, оставих само боксерките си и легнах спокойно в леглото. Не след дълго настръхнах целия, заради ниската температура и това ми помогна да заспя.

[Rebeka]

Качих се към спалнята,като реших да си взема душ,защото исках да се отърва от мириса на кръв,взех си душ но бях забравила да си взема кърпа за това бързо прибягах до гардероба му и облякох една негова риза и панталон,защото ми бе малко студено.
Дълго не можех да заспя,сгуших се в възглавницата му,като погледнах към стаята му,той явно спеше,защото нищо не помръдваше.
Завих се през глава и скоро се унесах.
Сънувах невероятен сън но дори там се страхувах от този си сън,не биваше да го сънувам,не биваше в точно такъв сън.

[Sam Winchester]

На сутринта бях много по-спокоен и отпуснат, а това си личеше по времето - беше меко, с леко недразнещо слънце и малко ветровито. Все още беше хладно и имаше мъгла, но като изключим това, денят беше много красив и приятен за разходка. Бавно се надигнах от леглото и изтегнах тялото си, като вдишах силно от утринния аромат на нежната трева. Макар и зима, тук където бях, тревата беше вечнозелена и приятно ухаеща. Станах леко мързеливо и инстинктивно погледнах към спалнята си. На леглото имаше една топка , която всеки би помислил за намачканите ми завивки, но отдолу се беше свило нещо малко и красиво. Усмихнах се, сякаш туку що бях станал в коледната утрин и бях видял подаръците под елхата. Най-накрая слязох от къщичката на дървото и не обърнах внимание на това, че съм излязъл само по дънки и че ходя бос. Влязох в къщата и и избърсах краката си, защото навсякъде разнасях кал, а след това седнах на терасата и както всяка сутрин, зачетох вестник и пих кафе.

[Rebeka]

Обух един голям негов анцуг и негови чорапи,както и един анурак комплект. Но изглеждах все едно Малечкапалечка в ръкавица. Разтърках очите си и тръгнах към терасата,казаха ми,че бил там. Още ми се спеше и не си отварях много очите и казах:
-Здрасти!
Седнах срещу него,като взех чашата с кафе,бях си качил двата крака близко до тялото никога не се хранех по традиционен начин. Пиех горещото кафе и гледах навън,а на вън падаха малки снежинки. Скоро идваше Коледа,а аз се чувствах най-самотна тогава. Той,четеше вестник,за това не го безпокоях докато не прочете пресата,а на главната страница имаше "Избори за нов кмет!".

[Sam Winchester]

Опитах се да сдържа смеха си, но просто беше невъзможно. Тя изглеждаше ... нелепо ... и все пак беше много сладка в моите дрехи. Захвърлих вестника си на една страна, защото тя беше много по интересна от него. Усмихнах й се мило и в опит да завържа някакъв разговор казах първото, за което се сетих.
- Как спа?

[Rebeka]

-Като в кралско легло,обикновено като се прибера от работа заспивам на канапето или по столове.
Отпих от кафето си,като взех една бисквитка и потопих в кафето. Беше сладко,като в някоя коледен ден. Той сигурно се смееше,за това,че съм с неговите дрехи:
-А,да и ползвам твоите дрехи,защото нямам...
Усмихнах му се,като дете,което краде сладката на другарчето си:
-Снега още не е натрупал,ще мога да се прибера.

[Sam Winchester]

Все още я изучавах с поглед и се наслаждавах на всяко нейно движение, но последните й думи убиха приятната тръпка в мен. Не можех да я виня, че иска да се прибере ... поне се радвах, че днес е в по-добро настроение. Направих знак на прислужницата и тя сервира закуската. Докато я гледах как хапва спокойно се чудех, дали няма да е по-добре, ако накарам снега да натрупа така, че дори и вратата да не може да се отвори ... не, нямаше да го направя. Не исках да си играя повече с нея и да я задържам насила. Ако искаше да остане, щеше да го направи. Още снощи и дадох да разбере, че искам да е тук.
- Ще те заведа след закуска. Освен, ако нямаш някакви други планове ...

[Rebeka]

Не бях много навита на закуска сега,за това само си взех едно беконче от чинийката и го изядох,а след това си продължавах с кафето. Гледах снежинките,как падаха харесвах зимата и какво настроение носеше:
-Никога на Коледа не съм била с родителите си,не че на останалите празници бяхме но винаги караха нощтна смяна на Коледа. Имах много млада бавачка,която правеше купони в къщи,казвах се в къщичката на дървото и гледах с часове как снежинките падат,и пиех горещ шоколад.
Споделих му това глупаво нещо,засмях се и преминах през косите си,който от шампуана му бяха станали още по блестящи и къдрави:
-Тази история не е оплакване винаги съм харесвала Коледа,макар да не обичам студа обичам Коледа,коледен кейк,елха.
Огледах се но тук нямаше елха:
-Защо нямаш елха,не обичаш Коледа ли?

[Sam Winchester]

Погледнах я неразбиращо и надигнах едната си вежда.
- Знаеш, че съм тук от 3 дена ... не съм се затичал за елха, още с пристигането си ... а и какъв е смисъла да украсявам, когато няма с кой да прекарам този красив празник.
Думите ми звучаха някак клиширано и сякаш й намеквах, да остане с мен за Коледа, а може би наистина правех това, но несъзнателно. Просто нямаше никой, с който да прекарам Коледа и това определено ме натъжи, но чак когато го преосмислих, видях светлината в тунела. Обърнах се към нея широко усмихнат и силно развълнуван.
- Защо не дойдеш с мен и не ми помогнеш да избера елха, а след това ... може би да поукрасим малко? - щях да кажа, да остане тук за празника, но не исках да я притискам още от сега. Вече бях разбрал, че лесно се плаши от напоритостта ми, да не говорим и за смесените сигнали, които й пращах последните няколко дена, който породиха снощната случка.

[Rebeka]

Не знаех дали,ще мога да издържа дълго да съм му просто приятелка,с която да окрасява елха,да се смеят и да се държат небрежно. Всъщност аз нямаше с кого да карам Коледа но от както съм тук преживях прекалено много и исках да се махна,за да не ми се налага,да изживявам същото.
Нямаше как да му отговоря исках но не исках да ме унижи така пак:
-Не съм сигурна!
Накрая казах сръбнах си от кафето и го погледнах:
-Защо не ядеш не ти харесва ли?
Не ядеше много,а бе много здрав,как ставаше тази работа?
-Обгърнат си от някаква страна мистерия,все едно си някой приказен принц или някой мъж изкочил от някой филм. Изглеждаш ми толкова нереален,иска ми се да се събудя и това наистина да е един голям лош сън,знаеш ли?
Не ме разбираше:
-Просто не ми харесва този сън. Ако бе в съня ми,щеше да се държиш по друг начин,само това ми казва,че не е сън.

[Sam Winchester]

- Аз обичам да разгадавам мистериите, защото иначе ме човърка отвътре, каква е всъщност истината.
Набързо хвърлих този коментар, като нарочно избегнах въпроса за храната, защото в момента не ми се занимаваше, да й обяснявам някакви нелепи лъжи. Допих кафето си и се изправих, защото нямаше да е зле, да се облека.

С нежелание се изправих от креслото, на което бях седнал и се запътих към спалнята.

[Rebeka]

Той отново си играеше с мен,ходеше разголен,все едно ме ядосваше,дразнех му се ужасно много. Останаха на креслото,като пиех кафето си нямаше да се кача при него,той пак го правеше нарочно,пращаше ми тъпи сигнали,на който не искаше отговор.
Оставих чашата на масата извадих си ръцете от анурака,като ги свих във вътрешността и се скрих към краката си,с наклонена глава към прозореца,гледах снежинките. Малки врабчета прелитаха,като се радваха вече на малкия натрупан сняг. Малка зимна идилия,а аз не знаех за първи път в живота си какво да правя,да остана тук или да си тръгна.

[Sam Winchester]

Качих се в спалнята и преди да се облека потърсих дрехи, които биха й станали, но нямах нищо подобно в гардероба. Извадих една фланела и един елек, а докато се чудех дали да ги облека, се обадих на фирмата, която доставяше дрехите ми и поръчах няколко неща за Ребека. Не знаех кой размер носи, за това просто обясних на жената, с която говорех, че би могла и да влезе в детски размер. Накрая, когато бях готов, си сложих малко парфюм и се върнах при нея усмихнат.
- След около 20 минути ще имаш дрехи. Не че ми пречи да се разхождаш с моите ... нито да ги задържиш, но - погледнах към краката й, засмях се и после пак погледнах нея - просто ме е страх, да не се препънеш в този анцуг.
Всъщност, тя дори не го беше навила на краката си и приличаше на онова сладко джудже от приказката за Снежанка, което все носеше големи дрехи и ръцете и краката му никога не се виждаха.

[Rebeka]

-Добре!
Казах но сега бе мой ред да отида да се изкъпя:
-Отивам да си взема вана.
Качих се горе по стълбите,като съблякох дрехите си и завързах косата си с една ластичка. Пуснах водата във ваната,като пуснах и малко пияна за вана,за да станат мехурчета. Пъхнах се в невероятната вана,като се отпуснах за част от секундата,беше наистина отпускащо. Взех сапуна,като започнах да сапунисвам всяка част от тялото си.
Искаше ми се той да е сега до мен,да е във ваната,прехапах устна,като затворих очи. Ръката ми мина по бедрата ми,отдавана не се бях чувствала така но ми се искаше наистина да е тук.
От устните ми се откъсна тъжна въздишка,като един малък стон.

[Sam Winchester]

Щях да й предложа, да се кача с нея, но тя се изпари, преди да ми даде възможност да кажа каквото и да е било. Все пак се зарадвах, защото тя не просто щеше да се изкъпе, а да си вземе вана ... това показваше, че може да се отпусне с мен и тук, така че това ме настърви още повече да пожелая да я запазя. Седях долу и се опитвах да чуя, какво става горе. Най-накрая долових сладкия звук, на нежната й въздишка, когато се отпусна във водата, но бях с убеждение, че аз нямам нищо общо с тази въздишка. Огледах се за прислужницата и когато осъзнах, че е прекалено далеч, за да ме види, затворих очи и в следващата секунда, когато го отворих бях на леглото в спалнята и се чудех, колко дързък да стана. Все пак си останах на леглото и с усмивка забелязах, че вратата беше наполовина открехната и то точно тази половина, която нямаше как да разбере, че гледам. Лицето й се скриваше от вратата, но малките й краченца се виждаха идеално. Тя ги вдигаше над водата, за да ги сапуниса, но най-изкушаващо беше да гледам, как пяната за вана се стичаше по бедрата й и отиваше все по надолу.

[Rebeka]

Изправих се и дръпнах тапата на ваната,а след това се изправих и пуснах душа за та се слея,очите ми бяха още затворени,от нежния аромат,който се носеше в банята.
След като приключих увих кърпата си около кръста но когато излязох го видях,стоеше на леглото изчервих се и придърпах иначе тясната хавлия на кръста си:
-Откога си тук?
Попитах аз,като се опитвах да се прикрия себе си,макар че може би бе видял всичко.

[Sam Winchester]

- Достатъчно дълго - казах закачливо и неточно, като и се усмихнах палаво, а после допълних - спокойно, не съм воайорствал ... така де, не много.
След тези думи кимнах към два големи хартиени плика, който седяха от другата страна на леглото, а в тях бяха дрехите, които бях поръчал за нея. Не беше нищо особено. Съобразих се с това, че не харесваше рокли и бях поръчал дънки, блуза, яде, шапка и някакви маратонки. Не си направих труда да й обяснявам какво има в торбите, нито пък да стана, за да изляза от стаята и да я оставя да се облече на спокойствие. Седях си там и се любувах на вида й, сякаш си беше нещо съвсем нормално и обикновено.

[Rebeka]

-Ти няма ли да ме оставиш да се преоблека!
Но той не излезе,нямаше да го изгоня стаята си беше негова но взех торбите и тръгнах към банята но докато влизах халата ми се свлече и малкото ми дупе лъсна. Шмугнах се бързо в банята,като я заключих. Исках да ме види гола но не по този начин,а знаех си,че той не иска да спи с мен. Преоблякох се на бързо,тези дрехи ми бяха по мярка. Излязох от банята,като пляснах с ръце:
-След нелепия случай,нека да отидем да изберем елха.

[Sam Winchester]

Скочих от леглото, защото бях много развълнуван, като малко дете и се усмихнах широко, а след това сложих ръцете си на кръста й, придърпах я към себе си и я целунах по устните така, както целуваш някой по бузката. Тя стоеше като препарирана и тогава видях шапката, която държеше и й я нахлупих на главата, след което се засмях, защото изглеждаше много ... странно.
- Така те искам - казах, като имах предвид за решението й.

[Sponsored content]