Лос Анджелис преди 2 месеца

[Мел]

First topic message reminder :

Беше един спокоен и слънчев ден, през който нямаше начин да остана затворена в хотела, в който бях отседнала. Освен това Лос Анджелис предлага толкова много забавления, които не можах да разгледам заради проливният дъжд вчера.
Бях се запътила към най-близкото кафене, като за начало, а след това щях да се поразходя, може би. Та, вървях бавно, като отвреме навреме поглеждах минувачите покрай себе си. Не очаквах да срещна някой познат, но пък някой интересен - защо пък не.
Вървях си съвсем спокойно, когато някой не че се блъсна в мен, а се опита да ме помете от улицата.
Обърнах се и го погледнах смръщено.
- Мисля, че не съм толкова малка, че да не ме видите...

[Мел]

Бях на уреченото място и вече виждах Крис,
който беше замислен и обърнат с гръб към мен.
Доближих се до него и докоснах рамото му.
- Хей, всичко наред ли е? - попитах тихо.
След като се обърна с лице към мен му се усмихнах,
което породи усмивка и върху неговото лице.
- Тази нощ съм твоя.

[Sam Winchester]

Вече бях започнал да се изнервям, защото не обичах да чакат, но щеше да е неучтиво да закъснявам за първа среща. Усмихнах се многозначително, като не й казах нищо, а просто отидох до колата и отворих вратата, като я поканих да се качи. За разлика от днес, сега тя не се поколеба и за секунда. Затворих вратата след нея, монах от другата страна на колата и се настаних на шофьорското място. Все още не й бях казал къде ще ходим, а и нямах намерение да го правя. Просто запалих колата и настъпих петала за газта толкова силно, че в първия момент тя залитна назад и се опря плътно в седалката. Времето не беше лошо, но не исках да си спомня за тази вечер, като се сети че е боледувала няколко седмици, за това вдигнах гюрука и прозорците, а за по приятна атмосфера пуснах и тиха музика. След по-малко от 5 минути лудо каране се намирахме пред ресторанта. С голямо нежелание дадох колата си на едно младо момче, което я подкара към паркинга и още с влизането ни поздравиха и настаниха близо до една камина. Обстановката беше изискана и задоволи очакванията ми. Келнера се приближи бавно, като постави две менюта на масата с топла усмивка и бързо се отдръпна. Това място започна да ми харесва много, защото мразех келнери и въобще каквито и да е хора да се навъртат около мен и да ми висят на главата.

[Мел]

Поведението на Крис малко ме плашеше, затова докато пътувахме не отроних нито дума, просто седях и гледах пътя. Мислех с какво ли може да съм сгрешила, че така да го разгневя, но едва ли причината беше в мен. Погледнах го косо, но отново не посмях да кажа и думичка.
Мъжът, който паркираше колите, отвори вратата ми и ми подаде ръка, а след това крачейки малко зад Крис влязох в ресторанта.
След като бяхме настанени на масата си и получихме менютата, се скрих зад своето и запрелиствах бавно страниците. Нищо не хващаше погледа ми, но най-накрая не издържах.
- Ще ми кажеш ли какво става, по дяволите?

[Sam Winchester]

Погледнах я учудено, защото наистина не долавях за какво говори. Бях във перфектно настроение ... може би малко разсеян и отвеян, но общо взето се чувствах много добре. Погледнах я любопитно, като очаквах да ми каже какво точно не й харесваше, но тя просто седеше и ме гледаше, като също чакаше някакъв отговор.
- Какво имаш предвид?
Надигнах едната си вежда и се замислих, но не се сетих за нищо, с което да съм я обидил, най-вече че дори не казах абсолютно нищо.

[Мел]

- Точно това е проблема, че не казваш нищо...
Беше непростимо да си позволявам втори път да чета мислите му, но не издържах на тежестта на тишината. Ако исках да си мълча щях да отида на кино или да си остана в хотела и да гледам телевизия.
- Може би не трябваше да ме каниш, ако само ще си мълчим... - подметнах, имайки за цел да го накарам да осъзнае ситуацията или да ми каже какво го тревожи.
Не исках да правя драми, но не знам защо ме наказва с тишина...

[Sam Winchester]

Надигнах едната си вежда и я погледнах подозрително. Дали пак не се ровеше из главата ми и да вижда каква бъркотия е вътре. Погледах още няколко минути менюто, като продължих да мълча, а когато келнера взе поръчката ни и се махна, се усмихнах мило и най-накрая казах нещо.
- Мислех си да правим нещо друго, при което в повечето случай се мълчи, но щом предпочиташ ще говорим - казах закачливо, като намекнах за секс, но после ми писна да се правя на идиот, за това побързах да се поправя - просто имах малко натоварен ден и все още мислех за него. Извинявай, не исках да те отегчавам просто.
Денят ми определено трябваше да мине различно, най-вече че заради тази среща изгубих половината време, с което разполагах, но въобще не съжалявах ... заслужаваше си.

[Мел]

Гледах го очаквателно и нямах никакво намерение този път да се ровя в мислите му, защото това е досадно и нахално, така че просто чаках да ми каже. А след като получих отговора, изобщо и не повярвах на това нещо, което можеше да се каже беше "замазване на очите".
- Можеш да ме отвегчаваш колкото искаш. - усмихнах се и се пресегнах, за да хвана ръката му.- Казах, че тази вечер съм на твое разположение и в никакъв случай не искам да слушам мълчанието ти.
Въздъхнах, радвайки се да чуя истината, това беше толкова по-успокояващо от мълчанието. Беше ми приятно да слушам гласа му, независимо какво казваше.

[Sam Winchester]

- Имаме цяла вечер, така че и до отегчението ще стигнем ... бъди спокойна - казах с усмивка на лицето, но знаех, че тишината я изнервя и нямах намерение да се правя на лошо момченце, освен ако не искаше да ме накаже. Келнера донесе питиетата ни и сега можех да се отпусна и да я предразположа, но точно тогава видях кръвта върху бялата си риза и се намръщих.
- Принципно не съм толкова мърляв - казах със свенлива усмивка, като реши че това е причината, да ме разпитва, но пък си беше една доста нормална причина, така че се почувствах длъжен да отговоря - имах малко проблеми днес с работата, а и времето ме притиска и нямах време да се преоблека. Аз съм изкормвач, в случай че се чудиш - казах, като се засмях, надявайки се да се хване на шегата ми и да не се налага да обсъждаме това, защото каквато и да беше, едва ли щеше да й хареса истината.

[Мел]

Усмихнах му се и реших да не разпитвам повече за днешните случки, а той ако имаше желание можеше да ми каже всичко, щях да го изслушам. Реших, че е време да се забавляваме и да оставим другото настрани.
- Няма да стигаме чак до такива крайности, че да се отегчаваме, спокойно... - намигнах му и погледнах тениската му.
Преди малко бях помислила, че това са някакви странни шарки, но сега когато се загледах по-внимателно ми се стори, че е кръв. А може би просто така ми се струваше.
- Няма проблем, дори и в дрипи пак ще си красив. Освен това не ме интересува какво работиш, дори и ако си на служба при самия дявол.

[Sam Winchester]

Засмях се, защото не беше точно това, което каза, но някой си мислеха точно това. Просто мразех несъвършенството на хората, но с времето свикнах, но винаги съм бил на мнение, че наказанието е задължително. Все пак наистина не исках да я отегчавам, за това продължих със закачливите шеги.
- А аз си мислех, че ще ме харесаш повече гол ...
Не знам какво ми ставаше, но когато срещнех жена, която не е човек, а това се случваше доста рядко, не можех да се въздържа да я свалям. Изпитвах някакво неописуемо привличане към свръхестествени същества, а тя беше един много красив пример за такова.

[Мел]

Наистина не ме интересуваше какво се случва около него, беше важен самият той, сякаш нищо друго не съществува или ако съществтува не ми пука. Тази вечер имаше само едно същество, което държеше вниманието ми и то се казваше Крис.
- И това не е лъжа.. - подсмихнах се закачливо.
Вярно е, че досега не си го бях представяла гол, но не след дълго може и да не се наложи да включвам въображението си. Но аз създавам илюзии там, където са невъзможни, а тази вечер всичко беше възможно, така че... просто трябваше да се оставим по течението.

[Sam Winchester]

- Радвам се да го чуя.
Сервираха ни вечерята и през цялото време си говорихме за книги и филми. Не знам дали беше много мъжествено от моя страна, но й споделих, че любимият ми филм е "Маската на Зоро", защото е много романтичен и съм луд фен на Антани Хопкинс. Накрая малко се поизчерпахме и реших, че е време за купон - танци и алкохол. Платих сметката и отидох до нея, а когато тя се изправи ме хвана под ръка и двамата излязохме от ресторанта. Съмнителния хлапак върна колата ми напълно здрава, което ме учуди. Отворих вратата на дамата си, качих се от другата страна и потеглих, отново бързо и несъобразително, но за разлика от миналия път сега ръката ми се намираше на нежното й бедро, което се откриваше от роклята, когато тя седнеше. Беше ми приятно да я докосвам, но все пак се обърнах и я погледна в очите, за да се уверя, че не я смущавам с това.

[Мел]

Изкикотих се тихичко на учудения му поглед, когато видя колата си както я беше оставил - напълно в ред. Чувствах се като истинска принцеса около него, имах постоянното желание да чувам мелодичния му глас, независимо какво казва, но и не исках да отвличам вниманието му от пътя, затова просто го оставих да кара.
Ръката му се плъзна по бедрото ми... ммм, толкова беше приятно, там където бе минала ръката му, кожата ми настръхна. Оо, така ли ще си играем...добре. Плъзнах бавно и нежно показалеца си по скулата му...брадичката... шията и се спря при ръба на яката на ризата му.

[Sam Winchester]

Явно не й пречеше, защото и тя започна да се закача леко с мен. Искаше ми се да отбия колата в някоя тъмна уличка и да задоволя желанията ни още сега, но ми се стори някак неетично. Тя беше много красива жена ... по-скоро момиче и заслужаваше нещо повече, а определено и аз исках да й дам нещо повече. Спрях колата пред едно нощно заведение, като отново я дадох на някакъв човек, но този поне ми изглеждаше по-отговорен. Изчаках Мел да дойде до мен, като спуснах ръката си по кръста й и я придърпах леко към себе си. Веднага влязохме във заведението и още от входа вече не чувах какво ми говори. Музиката беше толкова силна, че самия бас ме караше сърцето ми да смени ритъма си. Отидохме до сепарето, което по-рано бях запазил и реших, че е време за истински алкохол. Поръчах си една бутилка уиски и понеже не знаех какво пие дамата ми, си позволих да й поръчам един коктейл "Манхатън". Свалих сакото си и навих ръкавите на ризата си, като се надявах светлината да е достатъчно слаба, за да не си вижда петното кръв.

[Мел]

- Можеш да свалиш и това... - подръпнах закачливо ръкава на ризата му.
Надявах се да ме е чул, защото музиката беше толкова силна, че аз самата едва се чувах. Иначе всичко изглеждаше страхотно, беше приятно и всичко останало.
- Освен това искам да знаеш, че искам да те видя на дансинга... и то след съвсем кратко време. - намигнах му игриво.
Зачудих се дали щеше да може да изпие цяла бутилка уиски без да върже кънките, но това щях да разбера по-късно. А имаше и нещо друго, не знаех какво същество е и може би както всички свръхестествени да носи на повече алкохол.

[Sam Winchester]

Щях да й кажа, че може и сама да се справи с ризата ми, но след споменаването на дансинга вее имах друга идея. Изпих питието си на един дъх и се притиснах към нея, като устните ми се озоваха пред ухото й, но вместо да разцелувам страстно врата й, само казах следното:
- Аз ще почна, но после те искам при мен!
Без да дочакам отговора й, се качих на един подиум, който се намираше по средата на заведението и на него се намираха две от танцьорките на самия клуб. Те разбира се, не ми направиха забележка, а едната дори започна да танцува малко по-сексапилно и да се отърква нежно в мен. Преминах с ръка по голото й коремче, но не исках да докосвам нейното, а нечие друго, за това бързо отместих ръката си от нейната и се заех с това, за което се бях качил там. Правеше ми се нещо щуро ... нещо което отдавна не бях правил. Ръцете ми се плъзнаха по ризата ми и разкопчаха най-горното закопчано копче, а после се спуснаха надолу и се захванаха със следващото. Музиката веднага беше сменена на нежна и подходяща за стриптийз, а танцьорките слязоха от подиума, преди да съм съблякъл и тях. Почти всички жени в заведението ме гледаха с желание, а когато свалих ризата си и я хвърлих на пода, чух няколко окуражителни викове. Усмихнах се на всяка от тях, но накрая очите ми се спряха на красивата ми дама и й кимнах, с намек да се качи при мен.

[Мел]

Ммм, песента беше адски възбуждаща, а в комбинация с полуголото ряло на Крис... беше убийствено изкушение да не откликна на подканите му. Бързо си запроправях път през тълпата дами наоколо... когато отидох при Крис..само го погледнах, завъртях се , спирайки близо до Крис.Танцувах точно пред него, но без изобщо телата ни да се допрът и за момент. Щях първо да си поиграя с него. Очакването и желанието за едно нещо нарастват, след като не го получиш веднага.
Приближих се до пилона наблизо и с лукав поглед се хванах за него, още преди да направя нещо дочух одобрителни възгласи.
Завъртях се шеметно, сякаш се занимавах с това от години...
След това слязох грациозно и се приближих до Крис, плъзнах тялото си по неговото, дочувайки учестения му пулс да думка по-силно от музиката наоколо. Обърнах се към него, за да сме лице в лице и едва-едва докоснах устните си до неговите...

[Sam Winchester]

Силно я желаех и през цялото време ми се искаше да притисна тялото й към моето и да я целуна страстно, но се опитвах да подтисна това желание по същата причина като нея. Тя започна да извива изкусителното си тяло около мен и ме побиха тръпки. Накрая просто не се сдържах - Обърнах я към себе си, като я хванах за малкото кръстче и я вдигнах. Тя инстинктивно уви краката си около кръста ми и аз я притиснах към себе си, като едната ми ръка се плъзна по перфектните й извивки на гърба, кръста и сладкото стегнато дупе, а другата се беше заровила в косите й и я придърпа към мен, за да си открадна една страстна целувка. Устните ми жадно се впиха в нейните и езика ми с лекото премина между тях, с цел да разгорещи още повече тази целувка. През цялото време звучеше една моя любима песен (Pat Benatar-Heartbreaker) и това нажежи обстановката още повече.

[Мел]

Тялото ми тръпнеше при всеки негов допир и исках да хвана ръката му и да избягаме някъде, където ще сме сами и ще се отдадем на желанията си, но това нямаше да стане толкова лесно. Трябаше да призная, че този ритъм направо ме подлудяваше... особено след като бяхме и толкова близо.
Отпуснах хватката си около ханша му и се приземих леко и грациозно, обръщайки му гръб. Движех се пред него като малко наперено зайче, следвайки ритъма на музиката.
- Искаш ли да видиш и заешките ми ушички? - попитах закачливо...

[Sam Winchester]

- Предпочитам опашчицата - отвърнах без колебание и си я представих гола, но предпочитах да я гледам, отколкото да си я представям.
Обърнах я към мен, хваната я през кръста и си я метнах на рамото, като тръгнах към масата ни. Чуха се доста неодобрителни викове, но не им обърнах особено внимание. Оставих я на сепарето си, като отидох до бара. Бутнах в ръцете на една сервитьорка пари, а тя само ми се усмихна и ми каза да ги последвам. Върнах се при Мел и я хванах за ръката, като я дръпнах към мен, а тя залитна и падна право в прегръдките ми. Усмихнах й се, а след това тръгнахме към сервитьорката, която беше взела питиетата ни и отивахме към ВИП сепаретата, които на пръв вид бяха най-обикновени, но там музиката беше малко по-тиха и имаше полупрозрачни завеси, които покриваха отделните сепарета. Сервитьорката още не си беше тръгнала, когато ръката ми се плъзна по тила на Мел и я придърпа към мен, за да я целуна отново.

[Мел]

Изкикотих се преди да озова в някакво торнадо от случки, в което едва не се пребих и когато стигнахме в някаква друга по-тиха зала сърцето ми бумтеше като два редуващи се тъпана. Мм, тук беше още по-приятно и усамотено... което ме навеждаше на много, ама много лоши мисли, които можеха да се превърнат в действия.
- Значи искаш да видиш опашчицата,а? - попитах и се усмихнах лукаво. - Може да измислим нещо...
Докоснах устните му, като палавият ми показалец проследяваше брадичката му, след това добре оформените гърди... ммм, корема... и се спря, закачайки съвсем нарочно ръба на панталоните му.
- Зависи колко страстно .. ме целуваш...

[Sam Winchester]

С лекота вдигнах нежното й тяло и я сложих в скута си, като продължих да я целувам, но не по устните, а по врата и широкото деколте. Ръцете ми се намираха на бедрата й и не след дълго вдигнах леко нагоре роклята, като оголих краката и малкото й дупе, но не прекалено. Продължих да я целувам диво, но най-накрая осъзнах, че нещо не беше съвсем както трябва. Отдръпнах се леко от нея, за да виждам красивите й очи и докато бавно преминавах с пръстче по голата част на гърдите й я попитах:
- Ти не трябваше ли да си от онези сладки ангелчета, който не правят такива лоши неща с такива лоши момчета като мен?

[Мел]

- Че съм сладко ангелче е вярно... - усмихнах се по ангелски. - ... но какво лошо има да излизаш с батковци? - попитах с дяволита усмивчица.
Че какво може да прави един ангел на Земята, освен да се забавлява с лоши батковци, да си седи вкъщи докато мухляса и хване паяжини ли? Наистина не знам какво се въртеше в красивата му главица, но бях сигурна, че са все хубави неща. И нямах търпение да преминем към изпълнението на тези неща..
- А ти, лош,лош батко защо се закачаш с ангели? - попитах преди да целуна врата му, а след това преместих устните си върху неговите, отнемайки възможността му да отговори.

[Sam Winchester]

Хванах я грубо и я стиснах за облото дупе, като я вдигнах, за да я сложа върху масата. Ръцете ми бързо и сръчно разкъсаха горната част на роклята й, докато още я целувах, но тогава спуснах устните си надолу към гърдите й. Отдръпнах се за секунда, колкото да й отговоря, като я гледах в очите.
- Защото мога! - казах самодоволно и се върнах към заниманието си.
Устните ми я целуваха нежно, а ръцете ми я опипваха настървено. Едната се озова между краката й и я погали нежно. Обожавах ангелите - от тях ме побиваха влудяващи тръпки и от опит знаех, че сеска с тях е ненадмината удоволствие.

[Мел]

Мм, значи ще си играем грубо, така ли?!?
Той стоеше пред мен, а устните ни се впиваха страстно едни в други. Обвих крака около хълбоците му и го придърпах по-близо до себе си, исках да усещам всяка една част от тялото му. Без желание се измъкнах от прегръдките му, но само, за да се отърва от роклята си, която се бе превърнала в ненужен парцал.
Настаних се удобно в скута му и съвсем леко подръпнах панталоните му, но после плъзнах ръцете си по корема и гърдите му. Какъв буен огън гореше под тази плът...

[Sam Winchester]

Нещата се развиваха все по-бързо и определено не можех да се оплача. Видях страстта в очите й и това ме провокира още повече. Ръцете ми шареха по вече голото й тяло и я опипвах собственически, сякаш винаги е била моя и винаги ще ми принадлежи. Целувах я страстно по врата и я притисках към себе си. Това да усещам тялото й прилепнало за моето, беше неописуема наслада. Все пак не бързах за никъде ... вечерта тепърва започваше, а тя определено беше в състояние, да поеме нещата под свой контрол. Отпуснах се спокойно назад и затворих очи, като се отдадох напълно на приятното чувство, което ми носеше това момиче.

[Sponsored content]