Bloomsburg Town Park

[Rainbow.]

First topic message reminder :

[John Mustang]

Погледнах я и казах:
-Ами... мога да ти предложа... да те повозя - след което се усмихнах и допълних:
-Така де.. но няма да е в парка.. някак си.. струва ми се де жа вю. Предлагам да отидем някъде на по-широко място и да те повозя, като автомобил или мотор... и да видим дали ще ти хареса, да ме яхнеш - и се засмях леко..

[Мел]

- Да ме повозиш? - повдигнах вежди леко объркана.
Сега ли пък какво бе намислил. Дано да се състезаваме, обожавам високите скорости и мъркането на двигатели.
Но след обяснението вече ми стана ясно накъде биеше.
- Аааа, разбира се. Но докато излезем от парка можеш да ми разкажеш за това твое дежа вю.
Очаквах поредната интересна история, в която главен участник е нашия робот.

[John Mustang]

-Ами.. - отговорих аз и допълних:
-Запознах се с едно момиче, като теб... в един парк и се превърнах в автомобил. Повозих я наоколо и накрая излетях в небето, като самолет и.. да.. общо взето това беше возенето.. дори не помня, какво стана след това .. - след тези думи се усмихнах и допълних:
-Дори не знаех, че шофирането в паркове е забранено.

[Мел]

- Същата програма ли ще следваме? - попитах в едно растение наблизо, бях почти сигурна, че му казват "близалка".
След това отново върах вниманието си на Джон. Трябва да призная, че бях малко резервирана към летенето, харесваше ми, когато аз го правя, но не знам дали можех да се доверя на някой друг.
- Аз обаче разбрах съвсем скоро, че не може и да се лети в парковете... стана голяма беля. - поклатих глава, но се усмихвах доволно.

[John Mustang]

Погледнах я и казах:
-Добре... нека го направим.. така.. - хванах ръката й, като вплетох пръстите си в нейните и допълних:
-Аз ще летя, а ако ни спре въздушна полиция.. ще кажа да пишат акта на мое име - след тези думи започна да се чува странен звук и тялото ми да се променя, но след секунда тя усети как с невероятна скорост, която едва ли един ангел би достигнал се изстреляхме в небето, но след като достигнахме една малка височина от 4000 метра се спрях и просто летях нормално във въздуха.

[Мел]

Погледнах ръцете ни със сплетени пръсти, а след това всичко е случи толкова шеметно, че в единия момент си седяхме на земята, а в следващия бяхме на хиляди метри над земята.
Беше доста странно изведнъж да спреш да чувстваш земята под краката си. Вече съм го преживявала, но по принцип преди това е имало някаква подготовка за това. Сега беше някак си различно, всичко ставаше много бързо.
Погледнах бегло пейзажа под нас :
- Толкова е яко! Ъм... често ли правиш това?

[John Mustang]

Казах:
-О не.. това е само кръжене. Това, което правя често е да си летя със невероятна скорост във въздуха. - тези думи излязоха, като нещо от радио, а аз попитах:
-Имало ли е нещо, което да искаш да опиташ във или със даден тип превозно средство? - и зачаках да видя дали тя имаше идеи за момента.

[Мел]

Вероятно се ококорих като бухал.
- Ако това е само кръжене, то не искам да виждам летенето. - промърморих тихо.
Направо не можех да си представя как ли летеше обикновено и дори едно малко гласче ми казваше, че иска да разбере, да види с очите си.
Позамислих се малко над въпроса му, но колкото и да мислех аз бях отскоро на земята и не познавах все още толкова много технологиите на хората, така че...
- Не, затова ще се оставя в твоите опитни ръце. - подсмихнах се леко.

[John Mustang]

Както летях на такава височина тя усети как изведнъж всичко спря. Просто изключи и самолета полетя надолу. Нещо се промени. Тялото ми се трансформира в човешко и ръцете ми я държаха нежно, като се приземихме бързо и направо се разбихме в земята, като астероид. Стоях и я държах в ръцете си, като я погледнах и попитах:
-Какво ще кажеш за приземяването? Гладко ли беше? - и се усмихнах самодоволно.

[Мел]

Както си летяхме и изведнъж всичко спря, шумовете заглъхнаха. Не знаех какво става, паникьосах се и не можех да мисля или направя нищо. Ангелите са смотани!!!
След като тялото му се трансформира го попитах :
- Какво става?
Но още преди да попитам друго, осъзнах, че ще се разбием. Сгуших се в рамото му и го притиснах много силно към себе си. И след няколко секунди се изтресохме, буквално.
- Аха, много гладко. Няма ли да кажеш "Благодаря, че пътувахте с Джон Еърлайнс"? - попитах и се засмях.

[John Mustang]

Погледнах я и казах:
-Ами аз си мислех да попитам "А сега искате ли да яхнете Джон Мустанг", но да.. и така става - засмях се заедно с нея. Погледнах я и попитах:
-Какво е да изпитваш страх? В момента видях всичките му признаци, но.. дори не разбрах какво е да го изпиташ..

[Мел]

Май нещо ми намекваше, че вероятно следващата му трансформация ще е в мотор. Идваше ми да извикам "йеййй", но все пак все още бях в ръцете му, а вероятно слуховата му система беше деликатна и нямаше да е много удачно да се извикам.
- Страх ли... - как можех да му обясня какво е да изпиташ страх. - Това е някакъв бъг на хората... Всъщност страха е нещо непонятно за мен, но го свързвам с черния цвят. Повярвай ми не искаш да изпитваш страх...

[John Mustang]

Погледнах я в очите и казах:
-Щом казваш - след което се огледах и казах:
-Та... готова ли си за следващото преживяване или искаш да те пусна и да вървим пеша? - и я загледах любопитно..

[Мел]

Позагледах го, помислих си, но не бях сигурна какво точно ми се иска в момента.
- Ммм... да повървим, ако искаш, разбира се. - погледнах го любопитно сякаш го изучавах. Имаше интересни черти и странно заразителна усмивка, никога не бих предположила, че под всичко това се крие робот.
- Лесно ли ти е? - изтърсих най-неочаквано. - Тоест... как се справяш с всичко това?
Направих неопределен жест, сочейки заобикалящата ни среда.

[John Mustang]

Засмях се и казах:
-Ами не. Но според данните ми съм твърде добър в това да съм, човек - след тези думи я погледнах и допълних:
-Така де. Аз съм робот и не мога да го скрия от себе си. Не знам как ще го скрия от хората, но мисля че ми се получава - след тези думи я загледах и попитах:
-А на теб?

[Мел]

Да, като се замисля доста време кри от мен това, че е робот. Явно и двамата се справяхме просто страхотно, с това да кацнеш едва ли не от друга планета.
- О, разбира се... всичко е като по мед и масло. А и кой не обича ангели?
Смръщих се леко.
- Не се справям никак! - отсякох. - Затова... не се мяркам много-много пред хора...

[John Mustang]

Погледнах я и казах:
-Което ще рече, че от доста време си на .. сух режим от към хората.. и други неща.. - след тези думи се усмихнах и попитах;
-Искаш ли да правим дивотии заедно?

[Мел]

Подсмихнах се леко, това за "сухия режим" си го биваше. Определено лесно се стига до такъв извод.
- Мм... казах, че стоя далеч от хора, но не и от други създания, нали? - попитах с дяволита усмивчица.
Продължавахме да вървим из парка и да подминаваме всевъзможни индивиди, които или ни гледаха недоумяващо като маймуни или просто не ни обръщаха внимание.
- Да правим.. дивотии? Какво ще рече това... намек ли ми правиш? - попитах с лека усмивка.

[John Mustang]

-Ако го приемеш, като секс на всякъде.. не говоря за това.. това по-късно.. говоря за дивотии от рода на.. ами.. - след тези думи я загледах и казах:
-Да пееш, да дивееш - и леко се ухилих, като допълних:
-Но.. ти си избери какво разбираш под дивотии..

[Мел]

Усмихнах се още по-широко, след като разбрах какво наистина има предвид. Хубава беше да оставим другите смисли на тази дума и да си дивеем чисто свободно.
- За мен "дивеене" може да значи много неща, но това с пеенето ми харесва. Дори може да го съчетаем с танцуване.
Имаше какво да се прави, все пак сме в един доста динамичен град.

[John Mustang]

Погледнах я в очите и казах:
-Има сделка! - след което се засмях и допълних:
-Какво ще кажеш да пеем и да танцуваме тук! - след това просто и подадох джентълменски ръка и зачаках да видя коя песен ще избере и въобще дали ще желае да танцуваме в парка..

[Мел]

Не очаквах да танцуваме точно тук, затова малко се стъписах, но какво пък толкова.
Поех протегнатата му ръка, но нямах представа какво да изпеем. Не ме биваше кой знае колко в пеенето, но може би ако бяхме на караоке щяхме да се изложим повече отколкото сега.
- Не се сещам, измисли ти песента. - отвърнах леко смръщена.

[John Mustang]

Започнах с някакъв бавен танц, като тананиках някаква мелодия и тя забеляза как танцуваме в ритъма на
https://www.youtube.com/watch?v=FbjfAuIQQo0&list=FLccrpYWqSUGpX4gD_uQVRDw&index=3&feature=plpp_video
и се опитах да пея, но не ми се получаваше много..

[Мел]

Песента не ми беше позната, затова нямаше как да се включа в пеенето, но го окуражавах да продължава.
- Пееш хубаво, не спирай.
Имаше гласовите данни на професионален певец. Чудех се дали му е вродено... дали може да прави всичко перфектно.

[John Mustang]

Засмях се и казах:
-Това ли.. това е радиото. Пуснах най-големият хит. - след това се засмях и казах:
-Така де.. сега ще ти попея любимата си песен - след тези думи я завъртях и тя усети как тялото и седна на пейката, а аз започнах да пея:
-Here comes the sun! - и започнах да пея и да танцувам пред нея..

[Sponsored content]