Изоставената църква

[Rainbow.]

[Руби]

Щях да го убия!Щях да нараня всяка една клетка в тялото му!Глупак!За какъв се мислеше?Не стига,че му помогнах да постигне целите си и да стане това,което е в момента,а той ще ме праща обратно в пъкъла!Сега щеше да си го получи!
Беше минала седмица,откакто се върнах обратно на Земята.Разбрах в кой град беше Сам и без да се замисля потеглих натам.Сега щеше да си го получи!Само да го намеря и щеше да види как се ядосва Руби.Всъщност аз не бях ядосана,бях бясна!Настаних се в някакъв хотел и излязох,за да се разходя.Не ми беше до сделки,така че трябваше да търся по-усамотено място.Намерих някаква изоставена църква.Реших,че щеше да е добро място за измисляне на пъкленият ми план.
Вървях,вървях докато накрая пред мен не се появи мъжки силует.Присвих очи и разбрах кой беше там.Значи трябваше да мисля бързо.Не знаех дали ме беше видял,но след секунда вече бях точно пред него с арогантна усмивка на лице и яростни пламъци в очите.
-Това беше най-голямата ти грешка Сам Уинчестър!-казах студено,шамаросах го силно и след това го сритах между краката.Сигурно го болеше но той напълно си го заслужаваше.
-Ти глупаво същество!За какъв се имаш?Не си Луцифер!-дишах тежко и дълбоко.Нямаше да му се оставя,нищо че бях жена![

[Sam Winchester]

Започнах да прекарвам доста време на земята, защото колкото и да ми харесваше да съм господар на Ада, там долу не беше особено приятно. Непрекъснато имаше някаква работа или нещо, което не вървеше както трябва, а аз си имах достатъчно неща за правена и на земята, затова оставих отговорен един от демоните си. Разбира се, нищо не ми се виждаше толкова забавно, както когато бях с Руби. Разликата е, че тогава имах душа, а сега двамата можеше да се забавляваме заедно, като този път нямаше да й позволя да прави всичко онова с мен и да си играе с човещината ми, поради простата причина, че вече нямах такава.
Бях я оставил за наказание в Ада, но все още изпитвах някаква носталгия към нея и страхотните й планове, като се оправдавах с кръвта. Все пак пиех от нея цяла година и може би беше останало поне малко от това злобно същество във вените ми. Никоя кръв, освен нейната не ме караше да се пристрастявам, камо ли да е чувствам толкова силен.
Все пак не можех да оставя нищо на случайността, затова си пийнах добре, преди да я навестя. Имах нещо като радар за демони … можех да ги усетя, ако са близо до мен, а вече бях информиран къде се криеше тя. Нямаше да е добре да я навестя в мотела, защото все още се правех на нормален човек, затова започнах да я следя, когато излезе от него и й се показах чак, когато намерих за подходящо.
Тя обаче не беше загубила тренинг. Посрещна ме подобаващо, като очаквах да е нервна и я оставих да прави каквото иска, макар че все още бях наполовина човек и втория удар го усетих доста реално. Накрая започна да ми писва и тя видя само как зениците ми се разплуха, правейки очите ми напълно черни. Парещата болка замъгли зрението й, а краката й се подкосиха, но добре че милия стар Сам беше там, за да я хване.
- Беше започнала да се размекваш – направих си шега с нея, като едната ми ръка я държеше за кръста, а другата махаше косата й от очите, докато тя се осъзнаваше – Просто ми липсваше старото лошо момиче. Не ми се сърди, вече можем да бъдем в един отбор … моя отбор.

[Руби]

Изведнъж ужасна болка замъгли зрението ми и започнах да губя равновесие.Краката ми се подкосиха и точно преди да падна на земята,някой ме хвана за кръста и след това всичко беше отново нормално.
Била съм започнала да се размеквам?Била съм му липсвала?Избутах го от себе си и му извиках.
-Ти за глупава ли ме мислиш?Нима си мислиш,че след като ме върна обратно долу ще бъда на твоя страна?Ако го мислиш тогава си глупак!-блъснах го но той отстъпи само с една крачка.Явно все пак някой му даваше от кръвта си?Ама разбира се,щом я нямаше глупачката Руби щеше да и намери заместничка.
-И повече не смей да ме докоснеш!-казах злобно и го гледах наистина лошо.Старото лошо момиче!Да,да ... вече не бях онази Руби,която му помагаше във всичко.И никога повече нямаше да бъда!Можеше и да съм демон,но не бях глупава и то никак!
-Не искаш да видиш лошото момиче с това в ръка!-изведнъж извадих ножът ... онзи нож,който можеше да убие всеки демон.Е,освен Луцифер предполагам.Започнах да го въртя в ръцете си бавно ... дори отвратително бавно и се разхождах напред-назад.
-Нали не искаш да го използвам върху теб?Това,че съм ти помагала преди не значи,че не мога да те убия сега на момента!-всъщност май наистина не можех.Нещо ме спираше,макар и аз да не знаех какво.Нещо,което беше по-силно от мен.Но той разбира се не трябваше да разбира това.Не можех да чувствам нищо,така че това беше нещо друго.Някакъв вид привързаност,която не можех да си обясня при положение,че самият той ме изпрати там долу.Да го нараня да,но не и да го убия!

[Sam Winchester]

Започнах да се смея … силно и оглушително, а смеха ми се връщаше като ехо, правейки го още по неприятен за другите. Тя беше демон, но все пак не очаквах да бъде толкова нагло същество. Нямаше смисъл да започвам със заплахите, защото и двамата бяхме наясно докъде щях да стигна, но след последните й думи само едно нещо ми се въртеше в главата, която накара този смях да се излее от мен. Определено не бях развеселен, а по-скоро бесен и се опитвах да го изкарам по различен начин, вместо да я изпепеля и после да съжалявам за това.
- Помагала си ми? – попитах отново засмивайки се, но все още спокойно, за разлика от следващия път – ТИ СИ МИ ПОМАГАЛА? – възкликнах вече крещейки, а очите ми бяха придобили катранено черен цвят, какъвто беше присъщ за мен единствено, когато бях наистина бесен.
- Давам ти шанс … не просто да живееш, а да живееш като кралица – изкрещях бясно и след няколко секунди се оказах пред нея, като отнех ножа й, а ръката ми я стискаше за гърлото – Всички щяха да бъдат в краката ти, всички щяха да настръхнат щом чуят името ти. Ти си жалка Руби … може да съм само наполовина демон, но всички са наясно, че това е най-добрата сделка, която някой може да получи, а ти … ти си обречена от момента, в който ме подцени.
Притиснах я към една от стените и започнах да си играя с ножа, правейки леки линии по бузите й, но без да пробивам кожата й, а по-скоро я карах да усети как студения метал я гали. Не знаех защо, но просто исках да видя страха в очите й … исках да знам, че все още мога да имам контрол над нея, защото не ми трябваше същество, което можеше да ми се опълчи всеки един момент.

Spoiler:

- Знаеш на какво съм способен – прошепнах малко по-спокоен, като се притиснах в нея – Ти ме научи на всичко това … но го направи единствено заради Луцифер. Кога ще осъзнаеш, че аз мога да бъда велик и без него? Че ти давам възможност отново да правиш това, което най-много обичаш – да служиш на господаря на Ада. Приеми го … ти ме направи такъв и сега съм готов да ти върна услугата. Позволи ми да те направя такава, каквато отдавна заслужаваш да бъдеш и загърби старите проблеми, преди аз да ти обърна гръб.

[Руби]

Смехът му отекваше в ушите ми и ме изнервяше допълнително.Накрая можеше да отнесе нещо доста по-жестоко от шамар или ритник между краката.
Изведнъж започна да крещи,очите ми придобиха черен цвят и след няколко секунди беше до мен,хващайки ме за врата и ме гледаше наистина страшно.Ако не го познавах и ако не бях демон от толкова много време най-вероятно бих се изплашила,но не мислех да го правя.
-Даваш ми шанс да живея?Уоу,наистина това,че ме е нямало ти се е отразило доста пагубно.Самочувствието ти няма покритие скъпи.-обичах да го дразня,когато беше вече бесен.Знаех,че не можеше да ми направи нищо,освен да ме заплашва.А аз бях наистина нагла и това никак не ме спираше.Щом започна да докосва ножът до бузите ми го погледнах направо ангелски.Не знаех,че можех да гледам и по този начин.
След последните му думи обаче погледът ми отново стана презрителен.Той да не би да ме имаше за марионетка?
-Интересен подход имаш към жената,която искаш да направиш кралица на ада?Защо ме върна там,за да се запозная по-отблизо с трона ми ли?И да Сам!Аз те направих такъв,какъвто си.Аз те научих на всичко,няма значение,че съм го направила само и единствено,за да върна Луцифер.Важното е,че си това,което си в момента само и единствено заради мен.Не ме интересува това кой си и на какво си способен.И ти казах да не се доближаваш до мен. И ми върни ножа!-повдигнах вежда и го изгледах очаквателно.Знаеше какво щеше да се случи ако не ми го върнеше.Винаги получавах това,което исках независимо по какъв начин.
Тогава ми хрумна нещо.Все още бяхме наистина много близко един до друг,гледахме се право в очите.Погледнах за секунда или две към устните му.Приближих се още малко и го целунах.Спомнях си колко хубаво си бяхме прекарвали преди ... преди да ме прати обратно в ада.Целувката ни се разпалваше повече и повече.Изведнъж ножът беше в мен,а аз бях на метър от него и се смеех.Бях подла и това ми харесваше.
-Мда .. и това не се е променило.Винаги ще имам влияние над теб Сами ... приеми го.-изимитирах го накрая и се усмихнах.

[Sponsored content]