Likэ i livэ in a beautiful liэ::.. <33

[▶Beth.]

Покритото с облаци небе се простираше над мен, но всъщност не виждах нищо, макар че главата ми бе вдигната нагоре и се взирах в него. Малки капчици се сипеха от него, стичайки се по лицето и тялото ми.
Валеше.
По начина, по който се чувствах в момента, нямаше да усещам, дори и да гърми или да се сипе тежък сняг. Бях само по дънки и тениска, но не усещах студа. Всичко ме болеше. Трябваше да избягам от него .. макар че не тичах, а просто вървях спокойно. И сега най-страшния въпрос - исках ли наистина да избягам от него? Той беше арогантен, лош .. и най-доброто нещо, което бях изпитвала някога. Не любов, а по-скоро .. опиянение.
Подминавах с умерена стъпка хората по пустите улици, които се бяха загърнали в своите връхни дрехи, свити под чадърите и бързаха да се скрият от дъжда. Улицата беше почти празна, но аз продължавах да вървя по нея съвсем спокойно, сякаш нямах ни една грижа на тоя свят. Крачка, после друга .. единия крак пред другия и после отново и отново. И отново. Внезапно бях преминала в лек бяг, подминавайки различни сгради. Излизайки от града, завих по една от крайните му улички. На нея нямаше много къщи и самата улица завършваше в нещо като дива местност, след която имаше гора. Тичах натам, сякаш търсейки убежище. Когато се премествах тук, не мислех, че отново ще изпитам страх, но ето, че се случи.
Виждайки края на малката уличка, се затичах по-силно. Разбира се, това накара кецовете ми да се плъзнат по мокрия асфалт и аз се строполих силно върху твърдата земя. Изправяйки се бързо, вдигнах глава и го видях да стои пред мен в самия край на улицата. Изражението ми се измени, издавайки страха ми и аз отстъпих крачка назад, промълвявайки задъхано
-Джон ..

[John Mustang]

В началото не можех да повярвам. Тя беше Феникс, а се страхуваше от мен. Просто и показах истинското си аз. Показах й, че не съм човек, а извънземно и тя го прие, все едно ще я нараня. Тя започна да бяга от мен. Трябваше да направя нещо. Да я помоля да ме разбере. Да и обясня, че не съм лош и няма да я нараня, но тя побягна. Използвах силите си.. или по-скоро това, което съм. Тялото ми започна да се трансформира и след малко се превърнах в автомобил. Гумите ми изпищяха, докато се търкаха в мокрият асфалт и накрая приеха закона на Нютон за търкането, като ме оттласнаха с невероятна скорост. Летях по улиците, като самолет в небето, свободно, но просто имах контрол над сателита в небето и го контролирах. Вярно е, че беше лесно да се движа, след като знам какво щеше да ми се случи в бъдеще, но трябваше да следя и Бет, а това не беше лесно. Изведнъж усетих нещо. Видях я да бяга в улицата която се намираше точно пред мен. Тялото ми отново започна да приема формата си и накрая стоях срещу нея. Тя се изправяше, след като беше паднала и ме гледаше така, все едно не бях приятното момче, което познаваше, а бях някой друг, непознат за нея. Направих знак с ръце, за да я накарам да спре да бяга:
-Моля те изслушай ме! Ще ти обясня всичко! - звучах, като някой който е повече човек от колкото робот, но след всичките тези години тук знаех едно нещо. Не можех да спра машината в главата ми да създава емоции в тялото ми. Преди бях безгрижен, безчувствен и правех каквото пожелая, а сега чувствах и знаех едно нещо. Обичах тази жена. Обожавах я и исках да я защитавам от всичко. Тогава една аларма се включи в главата ми. Имаше нещо наблизо. Беше нещо, което приближаваше. Бяха ловци! Погледнах я и тя видя страхът в очите ми. Издишах тежко и й казах:
-Бягай! - това, което исках да не прави.. защо.. когато тя ме погледна видях автомобила зад нея. Стар Фрод Краунвиктория. От тези, който полицайте ползваха, но сега подскачаше по малката уличка и се движеше право към нея. Това, което направих аз беше да направя същото. Тя видя как тялото ми се задвижи и започнах да тичам към нея. Не можех да позволя нещо да й се случи, за това започнах да изчислявам. Трябваше да стигна до нея преди те да стигнат до Бет и се надявах да побегне към мен..

[▶Beth.]

Сякаш всичко се измени точно за един миг - както бяхме само двамата на улицата, изведнъж вече ни бяха заобиколили ловци. Да му се не види .. изникнаха около нас в най-неподходящия момент и като че ли бяха в пълно бойно снаряжение. Не знаех какво да правя. Чух как Джон извика нещо, стрелвайки се към мен, изражението му сериозно и паникьосано. В цялата суматоха не бях осъзнала как някаква кола се движи към мен в гръб. Нямаше как да я видя, просто дочух звуците на двигателя и шумът от скърцането на гуми - шофьорът беше натиснал спирачки, но нарочно, за да ме блъсне с по-голяма сила, а не за да избегне сблъсъка. Всичко се случи само за миг - толкова бързо, че едва усещах ставащото, но в моите очи то беше като на забавен кадър. Можех ясно да видя Джон да тича към мен в този момент и макар да исках да съм в ръцете му повече от всичко, се поколебах. Това, което беше той... Никога досега не бях чувала за подобно нещо, дори и в свръхестествения свят на Блумсбърг, изпълнен с какви ли не същества. И все пак това беше той - моят Джон .. Не можех да се спра - беше по-силно от мен.
Хукнах към него, той улавяйки ме в ръцете си и двамата се претъркулихме заедно, избягвайки летящата насреща ми кола. Тя полетя към края на улицата, потъвайки в калта в края й, след което се чу сблъсък. Лежах под Джон, а той се беше надвесил над мен. Дочух как отвори уста и започна да ме пита дали съм добре, но в същия момент забелязах нещо да се извисява над двама ни.
Писъкът ми отекна из малката уличка.
-Не!!!
Извръщайки се така, че аз да съм отгоре му за по-малко от секунда, усетих как нещо се забива силно в рамото ми. Ловецът, който стоеше точно пред нас, беше прокарал странно на вид копие през мен. Наблюдавайки отблизо лицето на Джон, усетих как ловецът издърпа оръжието си и ме намушка втори път, отстрани в корема. Изохках, но не издадох друг звук и само се усмихнах леко на Джон, радостна, че го бях защитила, единствената ми мисъл в момента той да е добре. Забелязвайки в същия момент как очите му се разшириха от изненада, видях и обаче как това трая само за миг. След което изражението му се измени в яростно и очите му засвятката от гняв. Обаче ръцете му, които ме обгърнаха, бяха изключително нежни. Той погледна през рамото ми към ловеца, притискайки ме към себе си и знаех, че Джон го гледаше с омраза, която не вещаеше нищо добро за ловеца ..

[John Mustang]

Тя тръгна към мен. Радостта ми трая само секунда. Когато усетих тялото й в моето веднага се махнах от пътя на колата. Аз можех и да оцелея след него, но не и тя. Приземихме се в уличката, като тя беше под мен. Видя колко спокоен бях, когато видях че е добре, докато нещата не се промениха. Не разбрах защо смени позициите ни, но когато се озова над мен и нещо метално премина през рамото й. Не осъзнавах какво става, докато не видях ловеца, който я промуши отново. Тялото й бавно падна в ръцете ми, а аз я прегърнах. Завъртях се, като я оставих легнала на земята. Не можех да я погледна. Страх ме беше. Точно тогава, когато видях очите й да гледат към мен, как бавно се изправям, а дъждовните капки по лицето ми се смесиха със сълзите ми тя видя как копието на ловеца се засили към мен, но опита му беше неуспешен, защото то се разпадна. Очите ми се завъртяха рязко към него и ръката му стисна черепа му. Нямаше и секунда и след това той просто се смаза между пръстите ми, като опръска лицето ми с пръски кръв. Всичко друго се случи за по-малко от минута. Използвах силите си и се превърнах в неща, който не биха били добри за описване, но накрая всичко наоколо беше кървава баня, а аз крачех изморен и изтощен от използваната енергия. Ръцете ми се плъзнаха под тялото на Бет и когато се изправих тя беше в обятията ми. Погледнах я в безжизненото лице и закрачих. Дъжда валеше отгоре ни, а аз просто вървях напред като знаех какво ще направя. Започнах да се трансформирам и щом тя се озова в мен, на задната ми седалка потеглих. Движех се бързо, без да мисля за последствията. Накрая бях прекосил половината град и влизах в къщурката си. Тялото ми отново започна да придобива човешката си форма, а щом влязох в къщата занесох моята дама в леглото ми. Взех всичките си налични медицински инструменти и използвах връзката си с интернет, за да успея да се науча как да зашия раните й. Нямах кръв, която да й прелея, но имах такава в тялото си, която не ми беше нужна. Все пак когато ме порежат кървя, ако успеят да ме порежат. За това и я източих. Беше от онзи тип група, която можеш да прелееш на всичко и беше чиста. Останах до леглото с игла забита в кожата, докато кръвта ми се източваше в някаква банка, а аз шиех раната й. След около половин час и двете рани бяха зашити, а банките с кръв наредени до леглото и се преливаха в тялото й. Останах със безжизнено на вид лице, но бях много жив. Просто седнах на един стол и се загледах в нея. Исках да видя признак на живот, че тя е жива.. не не съм я изтървал.

[▶Beth.]

Преди да се усетя, вече бях в несвяст. Не усещах нищо, а тъмнината ме обгръщаше, като само за момент със силна воля успявах да усетя какво се случва около мен. Отначало осъзнах, че съм в сигурните ръце на Джон, които ме държаха с такава нежност, че предизвика бегла усмивка, дори и в състоянието, в което се намирах в момента. След това обаче нещата се смениха и като че ли бях излегната на задната седалка на някаква кола. Вероятно Джон караше... в отнесеното си състояние на свестяване и припадане през няколко минути, дори не ми хрумна откъде беше взел цял автомобил. Усещайки се в ръцете му отново, загубих свяст за момент и накрая се събудих на някакво легло. 
Изпищях.
Пред мен имаше окървавен непознат мъж, който дишаше тежко, отпуснат изцяло до леглото, където лежах и наблюдавайки ме втренчено. Къде беше Джон? Беше ли ме изоставил? Болка прониза гръдния ми кош, много по-силна и мъчителна от физическата, която беше нищо с тази в гърдите ми в момента.Зрението ми беше замъглено и виждах само неясни очертания, а кожата ми по цялото тяло беше обсипана с пот. Усещах, че горя от треска и това не беше добър знак. Дишайки тежко, промълвих едва едва, при това съвсем тихо
-Кой си ти? Къде е Джон? Къде съм, по дяволите? 
-Шш, тихо, Бет. Аз съм. - усетих една ръка съвсем леко да хваща моята и в този момент го познах, въздъхвайки от облекчение. Сякаш камък беше паднал от сърцето ми, правейки го леко, безгрижно .. Нищо друго не ме интересуваше, освен да съм с него.
-Джо? - нарекох го с обръщението, което аз му бях измислила, признак за чувствата ми към него. Беше ми хрумнало в момент на щастие, когато двамата лежахме прегърнати, сякаш слепнали се един за друг - още преди да разбера каква е същността му ..
-Моля те .. Махни се от мен .. - думите ми прозвучаха безпомощно и усетих студена вълна от него. Силуета му, надвесен над мен рязко се дръпна извън полето ми на зрение и дочух как той каза хладно
-Не разбирам. Какво ..
-Махни се. Бързо .. сега, веднага .. Побързай! - сега говорех трескаво, но усещах, че той все още беше в стаята, където и да се намирахме, Нямах представа къде ме е занесъл, но събрах сили, за да му обясня и да не го отблъсна
-Треска .. имам температура .. феникс .. съм .. ще се запаля. Ще подпаля всичко наоколо. Не искам да те нараня .. Дръпни се от мен. Бързо, веднага!
Продължавах трескаво да го пришпорвам, усещайки как огъня навлиза във вените ми. Бях като бомба със закъснител - треската щеше да премине едва след като приема истинската си форма и се излекувам сама. Все пак фениксите се възраждахме от пепелта, така че се и възстановявахме изключително бързо. Обаче във формата си на феникс щях да обгоря всичко, което беше единственият минус и главната причина да се преобразявам доста рядко. По дяволите, Джон беше всичко за мен, не исках да му направя нещо, било то и неволно ..

[John Mustang]

В началото си помислих, че отново се е сетила какво съм, че я е страх от мен, но после разбрах, че тя се притеснява за мен. Усмихнах се и се доближих до нея. Усетих температурата й, но аз бях създаден от метал, който никога не можеше да бъде унищожен. Нещо, което не съществуваше на тази планета. Доближих се до нея и въпреки, че тя се възпламеняваше щях да направя нещо, което щеше да е по-романтично от всичко срещи, на които я бях водил. До сега бяхме просто приятели, който може би изпитваха нещо към себе си. Не бяхме показали привързаността си един към друг, но щом се намирах очи в очи с Бет устните ми се сляха с нейните. Не беше целувка от рода "Искам секс", а целувка, която й казваше "Обичам те!" Просто докоснах устни нежно с нейните. Щом се отдръпнах й казах:
-Бет! Ти си всичко за мен! - усмихнах се мило и я погалих нежно по лицето и мисля, че започна. Тя започна да променя формата си, а аз усетих как кожата ми, която покриваше наноботите изгаря. Щеше да ме изгори, но нямаше да усетя нищо. После друга кожа щеше да се появи отгоре и щях да съм същия. Просто я гледах в очите, докато тя гореше..

[▶Beth.]

Стоях на леглото, усещайки как бавно, но сигурно и полека се възпламенявам все повече. Когато Джон се качи на леглото при мен, се паникьосах, защото именно от това най-много ме беше страх - че той няма да ме послуша и аз ще го нараня ..
Когато обаче ме целуна, се почувствах като безметежна от щастие. Сякаш наистина се разтапях, макар и все още да усещах засилващия се в мен огън. Чувайки думите на Джон обаче, не можех да повярвам какво ми беше казал. Той, който беше толкова силен, неуязвим .. и невероятен. Не знаех защо, но ми беше трудно да повярвам, че съм спечелила такава изключителна личност. Аз, която бях обикновена, невзрачна и често казвах грешното нещо, а той така неустоим, страхотен и неповторим. Не беше възможно - просто нямаше начин да ми се случи нещо толкова хубаво и същевременно и толкова невероятно ..
Обгръщайки ръце около врата му, се трансформирах. Огъня ми възпламени всичко около нас, но не и него. Знаех, че сега съм феникс, но по някакво чудо не го наранявах. Не знаех как. Изведнъж усетих как се отварям до него и той може да види в главата ми - беше признак, че наистина го бях приела в сърцето си .. И му показах мислите си, които се състояха от единствено и само едно нещо. Той. Показах му първата ни среща, как се запознахме, после как случайността ни срещна отново, докато и двамата се преструвахме на хора, как спечелихме взаимно доверието си и се опознавахме, как се разхождахме заедно, как излизахме и правехме различни неща двамата, наслаждавайки се на компанията на другия .. и накрая как заспахме прегърнати, в онази нощ, която значеше толкова много за мен. Знаех, че му се бях доверила докрай, тъй като той можеше да унищожи съзнанието ми, докато съм го допуснала там - вторият начин да убиеш феникс и единственият, който не беше известен на никой извън нашата раса. Бях наясно, че Джон ще види това, но продължавах да мисля за него. Усещайки как огъня постепенно намалява, се върнах малко по малко към човешкия си вид, като фениксовата ми форма постепенно избледняваше, докато не изчезна съвсем. Усмихвайки му се с любов, се отпуснах в ръцете му върху сега обгореното легло. Вдигайки изтощено ръка, погалих бузата му с безкрайна нежност, като прошепнах
-Мога да кажа същото за теб .. - любящата ми усмивка постепенно спадна, след като изрекох това. Дишането ми сега беше стабилно и солидно, но въпреки това усетих как отново изпадам в несвяст, свличайки се в ръцете му.

[John Mustang]

Видях всичко и това, което тя можеше да прочете в очите на един робот, на едно същество, което не можеше да изпитва чувства беше... радост. От очите ми, който бяха създадени да гледат с никакво чувство, се стичаха сълзи от радост. Видях всичко, което тя ми показа, а това всичко беше любовта й към мен, а желанието ми да я пазя от всичко наоколо беше повече от силно, то беше това, което караше машинките да работят в мен. Докато очите й се затваряха нежно и тя се отпускаше в ръцете ми кожата, която беше изгоряла и се беше показал метала отдолу, сега зарастваше. След секунда тялото ми отново беше покрито с кожата ми и дори да бяха обгорени дрехите ми наноботите ми създадоха нови. Вдигнах внимателно Бет и я понесох на някъде. Занесох я в хола и я поставих на здравият диван. Отидох до един от гардеробите и извадих завивка, като я покрих с нея. Наместих я внимателно. След като усетих, че тя е по-скоро заспала, от колкото в кома почистих стаята и я върнах в нормалният й вид, после реших да и направя нещо за хапване, но трябваше да е бързо и нещо, което би се харесало на човек сутрин. Мислех и накрая просто и направих сандвичи. Наредих филийките в една чиния и отидох в хола. Поставих ги на масата, а след като извадих натурален сок поставих и него, до тях. Настаних се на масата, като я загледах и се протегнах да изместя един кичур от лицето й. Беше толкова красива и нежна. Преминах с език по засъхналите си устни и прошепнах тихичко, колкото само аз да си го чуя:
-Обичам те! - и след това се усмихнах доволно. Загледах я, в очакване да се събуди. Не знам защо просто стоях там и дори да бях машина знаех, че в мен има нещо, което е човешко. Знаех, че съм програмиран да изпитвам чувства, дори и да имах защитна стена, която да спира това нещо я прескачаше и ме караше да желая тази жена. Да искам да я защитя с живота си, да я целуна в прегръдките си и да се грижа за нея. Просто стоях и я гледах и с нетърпение чаках да видя как красивите й очи се отварят, за да й докажа любовта си.

[▶Beth.]

Полека усетих как се свестявам, идвайки в съзнание. Бавно отворих очи, премигвайки. Цялото тяло ме болеше и се усещах скована. Разбира се, първото нещо, което видях отваряйки очи, беше Джон. Гледаше ме с такава любов, че мигновено забравих за леката болка и сковаността в тялото си. Усмихвайки му се, вдигнах ръка, за да го докосна, но тогава забелязах кръвта по него. Личеше си, че не е прясна, но въпреки това се изстрелях в седнало положение, очите ми разширени от страх.
-Джо? По дяволите, по теб има кръв .. добре ли си? ранен ли си някъде? - ръцете ми се стрелнаха към него, бързо обхващайки лицето му, докато се опитвах да го огледам по-добре. Притеснението за него ме беше завладяло и трескаво го гледах, погледа ми търсейки за евентуални рани или наранявания. Тогава обаче той поклати отрицателно глава и аз въздъхнах от облекчение. Светкавично го придърпах към себе си, прегръщайки го. Незнайно как обаче всъщност аз се оказах в прегръдките му впоследствие, а не обратното. Все още с учестено дишане, въздъхнах и тихо промълвих, заровила лице в гърдите му
-Да му се не види .. Никога повече не ме плаши така. - не знаех дали ме беше чул, тъй като тона ми беше наистина тих, но постепенно се протегнах, обгръщайки кръста му с ръце, като го прегърнах. Оставайки така за няколко мига, за да успокоя уплашеното си сърце и то да нормализира биенето си, се размърдах леко, опитвайки се да наместя малко по-удобно скованото си тяло. Въпреки това не помръднах от него, притискайки се към тялото му и едва тогава осъзнах, че вече не бяхме на легло. Сега се намирах на диван, а на него се намираше завивка, с която той явно ме беше завил. Забелязах и храната на масата и загрижеността му изпълни гърдите ми с нежност и благодарност към него. След това се сетих за момента на трансформацията ми и колебливо попитах
-Когато се трансформирах .. усети ли, че си в главата ми? Видя ли .. видя ли онези мисли? - от една страна ме беше страх да се разкрия пред него до такава степен. Чувствах се странно уязвима и все още не се бях възстановила от преминаването човек-феникс и обратно. Не знаех какво да му кажа, след като доброволно избрах да му покажа едни от най-съкровените си мисли .. Какво ли щеше да си помисли за мен? Може би щеше да ме сметне за глупачка, или пък да реши, че се доверявам прекалено лесно .. не исках да гледа на мен като на наивно момиченце. Именно заради тези мисли не вдигах глава, за да го погледна, тялото ми сега сковано и от притеснение, а не само заради изминалата скорошна трансформация.

[John Mustang]

Тя се събуди и се вкопчи в мен. Сякаш не се бяхме виждали от векове. Погледнах я в очите и очаквах да видя нещо, да видя пак онази студенина, желанието да избяга от мен, но.. точно обратното. Тя наведе глава и ме попита дали съм видял мислите й. Тогава ръката ми я докосна със свитият си показалец по брадичката и я накарах да ме погледне:
-Обичам те, Бет! И знам какви бяха тези картини! Това беше любовта ти към мен! Аз може да съм робот, но знам едно нещо. И аз те обичам! Не знаех какво е да чувствам, да обичам преди да срещна теб. Ти накара машината в мен, да стане човек. Ти накара моите части да се превърнат в органи. Ти ме направи не само един от вас, но ти ме направи някой, който знае какво е тъга, щастие, любов, мъка и най-важното... знае какво е да обича някого повече от себе си! - след тези думи я погали по бузата с ръка и се усмихна:
-Обичам те, Бет! - доближи се до нея и я целуна, а щом устните му се сляха с нейните усети онова приятно чувство по цялото си тяло. Щом целувката им приключи очите му отново гледаха нейните, челото му се залепи за нейното и той каза:
-И тези картини, който видях в главата ти.. са най-важните данни.. спомени.. в моята глава! Те са всичко, което е важно за мен! - усмихна се мило и допълни:
-А сега... какво ще кажеш да се излегнеш и да си почиваш, аз ще се изкъпя и след това ще дойда да ти правя компания.. все пак трябва да махна тази гнусна кръв от мен! - бавно я постави в легнало положение и след като видя, че тя вече се нормализира тръгна към банята. Спря се и погледна към дивана:
-Обичам те! - прошепна нежно и тихо на себе си, с цел да си докаже, че е повече от прав.. той наистина научи какво е любов.

[Sponsored content]