helena.

[.hell]

извинявам се, но бихте ли ми променили името на .hell?

helena hendrix

►Хелена Хендрикс
►23|N.A.
►хибрид(майка - ангел|баща - демон); първа по рода си;
►притежава способностите на баща си(демонични), но може да бъде убита само от ангел;
►страда от множествено разстройство на личността, последствие от расата си и приемните тела;
►fc: tatiana maslany
________________________________________________
- Този негов спомен, който никога не излизаше от главата ми. Мразех го за това, но същевременно смятах, че не бива да изпитва болка за стореното. Не е бил виновен, просто тя така е поискала. И аз не бих пренебрегнала желанието на любимия си, само заради болката си.
- Какво е сторил?
- Убил я е.
- Любимата си? Майка ти?
- Точно така. Знаела е, че ще свършат мъртви при каквито и да било обстоятелства. Затова е изчакала да се родя и е съобщила решението си.
- Ами той?
- Самоуби се след година.
- Ти как го прие?
- Бях дете, не знаех как да реагирам. Когато съседите ни дойдоха и видяха всичката кръв, започнаха да крещят. Изведоха ме и започнаха да се грижат за мен, докато не разбраха що за същество се е пръкнало в дома им.
- А тялото?
- Тогава още нямаше полиция. Когато хората видяха, че трупа липсва, започнаха да разпитват. След време спряха, но не спряха да ме наричат изрод, копеле и какви ли не неща.
- Способностите ти... как разбра, че ги имаш?
- Да бъдеш... такава като мен, не е никак приятно. Спомените ти остават доживот. Не можеш да избягаш от тях. Помня, че ме обвиняваха за изгарянето на къщата, но решиха да изчакат още година, преди да ме захвърлят на улицата. Вероятно са решили, че съм била твърде малка, за да се оправям сама.
- На колко беше?
- На петнадесет. Това бе най-мъчителната година в живота ми. Не знаех какво да правя. Огъня, виденията, откраднатите спомени. Вероятно няма да се учудиш, ако ти кажа, че опитах да се самоубия.
- Очевидно не се е получило.
- Да, очевидно. Опитах бесене, давене, дори прокарах нож по вените си. Само такива като теб могат да ме убият. Ангели.
- Да не казваш, че...
- Не, не, не. Не искам да умра. Не и сега.
- Слава Богу...
- Добре, де, недей така.
- Какво друго можеш?
- Питаш ме за способностите ми? Ами... Мога да прочета всяка твоя мисъл, като за начало...
- Значи... знаеш?
- Да, скъпи. Знам за любовта ти. Но не мога да я взема.
- Защо?
- Защото не искам историята да се повтори. Не искам да свърша като майка си. И не искам да страдаш. Скоро чувствата ще си отидат и за теб отново ще бъда онази тъпа кучка, която помниш.
- Никога не съм те мислил за такава.
- О, напротив. Не помниш ли деня, в който ме срещна?
- Помня го. Това беше най-хубавият ден в живота ми!
- Най-лошият, бих казала. Много скоро ще съжаляваш, че си ме срещнал.
- Тръгваш ли си?
- Съжалявам. Да. Сбогом, любов моя.

[Sam Winchester]

Забранили сме потребителите сами да си избират дарбите. Съжалявам, но прочети обяснението за хибриди, където пише всичко относно способностите на расата, поправи си темата и ще бъдеш одобрена.

[Sam Winchester]

Одобрена си, приятно прекарване във форума  

[Sponsored content]