След три седмици в Канада

by **Sam Winchester** Tue Jul 31, 2012 2:38 am

Беше ужасно горещо и макар полудемон, Сам си оставаше наполовина човек, което му помагаше да усети това неприятно чувство на задушаване през лятото. Имаше нужда от някое място, което щеше да му повлияе по-добре, като разбира се, не ходи много на далеч, защото никога не се знаеше кога щеше да му се наложи да се върне. Грижите никога не свършваха, както и проблемите, а той беше започнал да намира демоните за изключително непотребни същества, след като самите те не можеха да се справят с простите задачи, които им възлагаше.
Неясно дори за самия него, няколко дена след като вече беше започнало да му идва в повече, той се озова в една от най-прохладните части на Канада. Все още усещаше човешката част в себе си, макар че се бе раздел с душата си и всичко това му се виждаше напълно нормално … като малък платен отпуск. Имаше кой да свърши работата му и да се погрижи за нещата, докато Сам го нямаше, а той просто се надяваше малоумните същества да не развалят плановете му за по-малко от пет дена. Разбира се, не можеше да се разхожда току така сам, затова си бе взел едно сладко демонче под ръка, защото закуската беше най-важното хранене за деня.
Беше пристигнал едва преди три часа, но нуждата да се отърве от отегчаващата го компания, го бе завладяла така силно, че сега се намираше в някакъв парк. Изглеждаше му познат … най-вероятно баща му беше ловувал тук и с Дийн отново са били на „пътешествие”, живеейки по хотелите, сменяйки редовно училищата и приятелите си.
И напълно очаквано, тук също беше бъкано с разни „животинчета”. Радара на Сам работеше много добре и можеше да усети свръхестествено същество от далече, а когато се беше нахранил така обилно, както сега, то той го беше усетил още щом крака му стъпи в парка. И все пак не искаше да се занимава с него … искаше да се отдаде на приятна почивка, в която нямаше да му се налага да използва физическа сила, а само от време на време да си играе с демончето в хотелската му стая, като я кара да крещи от болка, но без да помръдва пръста си … да, на това му се вика хубава почивка.