Англия 24.12.2010

[Sam Winchester]

Беше студена вечер, но всичко беше така красиво заради празника. Аз естествено не го празнувах, но някак си в този вълшебен ден се чувствах така самотен. Разхождах се безцелно по улиците на Лондон и гледах как напълно непознати хора се поздравяваха по улицата и всички изглеждаха така щастливи. Хората бяха прекалено наивни. През цялата година не спираха да воюват помежду си и сега си мислеха, че този ден ще заличи всичко, но грешаха ... утре отново щяха да са враждебно настроени, но тази вечер щях да постъпя както тях и да ги оставя спокойно да си мизерстват в измисления им перфектен свят. Не веднъж съм си мислил, че света щеше да е много по-добър, ако останат сам перфектните същества. Може би това беше част от коледната магия, защото сами аз също като хората, си мечтаех за един перфектен свят, който не съществуваше.
Накрая просто седнах на една пейка в пълния с бездомници парк и забелязах, че без дом и семейство те пак бяха щастливи ... за разлика от мен.

[Annabella J. Francis]

Лондон.Не мога да повярвам, че свикнах с този огромен град, а след няколко седмици трябваше да замина някъде другаде.Жалко, че не можех да остана завинаги тук, но след някоя друга година мога и да се върна пак.Тогава никой няма да ме помни.
Днес беше празник, който никога няма да празнувам и който мразех.Мразех го, защото тогава всички от семейството, роднини, близки се събираха, веселят се и празнуват.А аз бях сам-сама, нямах си никого, но не ми е особено гадно.Свикнала съм.
Излязох навън.Не знаех дали е студено, не можех да го усетя.Не можех да усетя нищо, нито чувства.Аз съм гаден и безчувствен демон.Мразех се.Или се обичах?Мразя се само понякога.Когато си спомня какво съм.
Седнах на една пейка и наблюдавах всеки, който минеше покрай мен.Невероятно е, че имаше хора по това късно време.Явно имаше и други такива като мен, които нямат семейство.Или може би просто са излезли да купят подарък на някого, на някой забравен отдавна човек, който се е върнал без да каже.Боже, какви глупости си мислех.Разкарах тези мисли веднага от главата си се огледах.На две пейки от мен бе седнало момче.Може би чакаше някой.Дали да отида при него?Какво пък.Какво можеше да стане?В последно време бях станало доста неуверена и някак какво е да си гаден с хората.

[Sam Winchester]

В не много тихия парк отекна звука от тънки дамски токчета и като всеки мъж погледа ми се отправи към мястото, от където идваше звука. В далечината се виждаше слаба висока жена, потънала в сенките на нощта, които я правеха още по-изкусителна. Замислих се за момент и чак тогава забелязах черната мъгла, която обгръщаше тялото й и веднага се досетих към кои същества спада. Извърнах поглед от нея, защото увличането по нещо по-низше от мен си беше срамно. Не можех да кажа, че не привлече вниманието ми, но си падах по по-чисти създания.
Седях си спокойно на пейката, като гледах напред, но любопитството ми надделяваше и следях всяко нейно движение с периферното си зрение, докато тя най-накрая не дойде при мен и това доста ме изненада, но щеше да е неучтиво, ако се направя, че не я виждам. Огледах я изпитателно, а след това се усмихнах надменно, като се чудех, защото беше решила да дойде точно при мен.
- Само не ми казвай, че и теб те е хванал коледния дух и си мечтаеш за световен мир.
И въпреки пренебрежителното си държание й направих жест с ръка, с който я поканих да седне до мен.

[Annabella J. Francis]

Тръгнах към него с бавна и грациозна крачка, като не отделях погледа си от непознатия.Знаех, че никой мъж не може да ми устои, колкото и себевлюбено да звучи, истина беше.Той ме гледаше, но погледите ни в един момент се засякоха и той обърна глава.
По думите му се досетих, че може би вече е разбрал какво съм.
- Никога не ме е хващал коледния дух, нито пък някога ще ме хване. - усмихнах се накриво, седнах до него и кръстосах краката си.
Обърнах се леко към него и го погледнах.Беше още по-хубав отблизо.
- Теб да не би да те е хванал? - попитах го след кратко мълчание от моя страна.
Подпрях лакътя си на облегалката на пейката и зачаках отговора му.

btw: съжалявам, че е толкова късо : (

[Sam Winchester]

Погледнах я и се подсмихнах леко.
- Да, но за жалост диадемките с еленови рогца бяха свършили - казах със саркастичен тон и се отпуснах спокойно назад.
Беше странно, но присъствието й въобще не ме дразнеше ... дори до някъде ми беше приятно, че не седя сам. Все пак още не разбирах какво правеше при мен и дали въобще искаше нещо. Огледах я добре, както някой мъж оглежда страстна жена, но моето беше чисто любопитство. Не можеше да се отрече, че беше избрала хубаво тяло, но най-вероятно само погубваше момичето, което живееше там някъде в нея. Сега обаче не ми се занимаваше с глупости, за това просто се замислих какво ми се прави, но бях тотално блокирал. Дори не можех да се заяждам с нея, а това никога не ми е било проблем.
- Защо си тук? - попитах, сякаш ме интересуваше, но просто се опитвах да поддържам някакъв разговор, защото мълчанието ме убиваше.

[Annabella J. Francis]

"Заради такива като теб." - ми беше на езика, но реших да му го спестя.
- Няма значение защо съм тук, и без това скоро си тръгвам.- продумах тихо, а след това се заиграх с косата си.
- А ти защо си тук? - реших да го попитам аз на свой ред.
Беше ми интересно да го попитам.Какво ли прави такова доста привлекателно момче само в този голям град?Със сигурност щях да науча отговора.
Мъжете като него ми бяха ясни и много добре познати.Първо се дърпат, после ми налитат.Е, този тип нямаше да бъде подминат.
Замислих се какво още да го попитам."Имаш ли си гадже?"...Чакай, не ми пука.И да имаше и да няма, все щях да преспя с него.
"Как се казваш?"Да.Може би щях да го питам, въпреки че и това не ме вълнуваше много, но все пак.
- Ъмм, ние не се запознахме.Аз съм Анабела. - прошепнах. - А твоето име?

[Sam Winchester]

Опитваше се да се прави на прелъстителка, ама хич не ми влияеше. Незнайно защо си падах по малко по-... нека кажем по различна порода. Така де, те всичките бяха като пълен зоопарк, а аз им бях редовния посетител. Колкото по-странно е животното, толкова по-забавно е представлението. Може би това беше единствената причина да седя и да контактувам с нея или просто ми беше прекалено отпуснато и мързеливо, за да стана да си тръгна или да я изгоня.
- Влюбен съм - казах напълно искрено - просто обожавам това място.
И беше точно така. Тук за пръв път бях стъпил на тази земя. Тогава не беше така величествено или модернизирано ... дори изглеждаше ужасно, но бях прихванал нещо от хората, което те наричаха носталгия по дома. Думите й обаче ме откъснаха от неприсъщите за мен мисли.
- Хубаво име - казах тихо с лека усмивка, като умишлено пропуснах да отговоря на въпроса й.

[Annabella J. Francis]

Май се опитваше да си играе с мен, точно което обичах да правя с хората.Но няма да му се оставя да си играе с мен.С мен не си играят.Точно по този начин не!
- Благодаря, но как е името ти? - попитах за втори път, този път по-настоятелно.
Имам някакво странно чувство, че не го интересувам много.За щастие мога да го принудя и знаех как.
Приближих се до него, плъзгайки се бавно по гладката повърхност на пейката.А на лицето ми се появи самодоволна усмивка.
Изведнъж ми хрумна една идея.Или по-скоро план.
- Искаш ли да се поразходим някъде? - не отделях очите си от неговите.
Щеше да се съгласи, предполагам.А и кой може да ми откаже?
Исках го, и тази нощ щях да го получа.Независимо дали той иска, или не.

[Sam Winchester]

Засмях се и се изправих. Забавляваше ме тази нейна настойчивост, а и самия факт, че си мислеше, че може да ме прелъсти по този начин си беше доста смешен. Не прикривах любопитството си към нея, но то нямаше нищо общо с привличане или каквито и да е било подобни чувства ... за сега. Но пък за да върви играта, трябваше и двамата да участваше.
Подадох й ръката си, за да се изправи, а тя необмислено я пое. Дръпнах я рязко и след по-малко от секунда се озова в прегръдките ми. Едната ми ръка беше на кръста й, а другата отместваше косите й назад, като откриваше вратлето й. Момичето в чието тяло беше имаше много красиви очи и за момент усетих как потъвам в тях, но тъмнината в тях ме приземи отново и ме подсети какво щях да правя. Ръката ми, която беше на кръста й се спусна леко надолу към дупето й, но спря точно там, където свършваше кръста й. Притиснах я към себе си, но вместо да я целуна се усмихнах.
- Тази вечер можеше да ме наричаш както желаеш - казах похотливо, като пълен простак и надигнах палаво вежди, а след това я пуснах небрежно.
Може би й се бе приискало да ме удари или да ме отблъсне, но не й бях предоставил тази възможност. След като я пуснах просто тръгнах напред, като очаквах тя да ме последва незабавно. Не знаех на къде отивам, но все пак, имаше ли някакво значение?

[Annabella J. Francis]

Това, което направи честно казано доста ме изненада.
- Ще си играем значи. - казах по-скоро на себе си, отколкото на него с тих глас.
Тръгна надолу по вече тъмната улица и бавно изчезна от погледа ми.Където и да отидеше, аз щях да го намеря.Запътих с бързи крачки към него, докато не го стигнах.Погледнах го леко и му казах:
- На криеница ли ще играем?Аз нямам нищо против. - и се отклоних от тясната алея, нямайки си никаква представа къде точно отивах в момента.Ставаше все по-тъмно и все по-тъмно.Това не ме притесняваше ни най-малко, защото можех да виждам идеално в нощта.Изведнъж пред мен се откри сграда, висока и голяма."Идеално." - помислих си.Скрих се зад ъгъла малко запъхтяна.Облегнах тялото си на студената стена и затворих очите си.След миг отново ги отворих и надзърнах, за да видя дали е наоколо.Нямаше и следа от него.Едва ли се е отказал.Знаех, че ще ме намери.Нямаше начин да не ми устои.

[Sam Winchester]

Можех да я усетя от километри, но реших да не бързам. Вървях бавно натам, където ме влечеше енергията й, но от далеч я видях как надзърта като малко момиченце. Не тръгнах обаче към нея и завих на другата страна, като след малко се скрих от погледа й и се превърнах в сянка. Нямаше шанс да ме забележи в тъмното, независимо колко добре виждаше, защото аз бях изграден от мрак, но пък ако не беше много разсеяна да ме търси, можеше и да ме усети. Плъзнах се напълно невидим за съществата и хората, които минаваха по алеите и след няколко секунди се озовах в краката й. Реших малко да си поиграя с нея. Щеше да е забавно, ако не ме е забелязала. Сянката ми се уви около краката й и след малко те бяха разранени, а от тях течаха тънки струйки кръв. Материализирах се точно пред нея и се усмихнах самодоволно.

[Annabella J. Francis]

Мислеше си, че няма да го усетя ли?Грешеше.Наблюдавах го с периферното си зрение, докато не се уви около краката ми.Не знаех защо така ме раняваше, но не ми и пукаше, защото не усещах нищо.
Усмихнах се дяволито, когато се появи пред мен.Сега ни деляха само няколко сантиметра.Без да се замислям много го придърпах към себе си и страстно започнах да го целувам без да мисля за нищо друго, освен за него.
Ето, че най-накрая ми падна в ръцете.Винаги ставаше така.С всички.
Можех да усетя аромата на силния му и хубав парфюм.Можех да усетя топлата му кожа.Чувствах го толкова близо до мен.
Зарових пръсти в меката му коса, като леко я разрошвах.Само едно нещо ме дразнеше - дрехите и на двама ни.

[Sam Winchester]

Точно щях да се нацупя като малко момченце, защото тя абсолютно не искаше да си играем на тази игра точно тогава тя смени правилата. Целувката й беше много страстна и определено ми хареса, дори й отвърнах за момент, но после я отблъснах и й припомних, че сме тръгнали на разходка. Тя едва ли ми се зарадва, че я прекъснах, но исках да видя до къде може да стигне, а и все още намирах за глупост това, да спя с демон. Не че не го бях правил никога, но да кажем че не много, защото избягвах да се забърквам в подобни глупости. Всъщност преди харесвах тези същества, но определено не исках да стана като тях.

[Annabella J. Francis]

Отдръпна се рязко, а аз се нацупих.
- Просто да се разхождаме е тъпо.За това нека да продължим играта си. - свлякох се надолу по стената и се измъкнах.Тръгнах нанякъде, като от време на време се обръщах да го видя дали ще ме последва.Разбира се, последва ме.
Стигнах малка горичка, в която можех да се скрия.Лошото беше, че по земята бяха паднали листа и разваляха "прикритието" ми.Не знаех защо трябваше да се крия от него, като в момента го желаех толкова много.Но исках така играта да стане по-забавна.
Тъкмо, когато си помислих, че съм се скрила, някой ме хвана през кръста.

[Sam Winchester]

Беше ми скучна тази игра, защото и двамата знаехме как свършва, но реших да й угодя. Вървях съвсем бавно след нея, а тя сякаш нарочно оставяше следи, за да ми покаже на къде отива. Следвах я като послушно момченце, докато не останахме съвсем сами и сега можеше да правим каквото си решим. Този път се плъзнах много по-тихо и по-потайно към нея, като я хванах и я притиснах в едно дърво, докато целувах страстно врата й.
- Добре ... вече не ми се играе.
Отпуснах се върху мократа заскрежена земя, като я придърпах със себе си. Ръцете ми обхождаха настървено тялото й и все още се чудех, как се бях предал толкова лесно. Принципно бях малко по-дръпнат, най-вече към демоните, но сега сякаш не ми беше до игрички и прищявки. Просто се отдадох на желанията си.

[Annabella J. Francis]

Легна на мократа земя и ме придърпа към себе си.Точно тук ли?На това влажно и мръсно място?Скъпите ми дрехи щяха да заприличат на парцали, но спрях да мисля за това и му се отдадох.
Започнах да го целувам страстно с език, но трябваше да направя нещо много важно.
Съблякох коженото си яке и го захвърлих нанякъде.Останах само по онази кадифена бяла блуза, която харесвах толкова много.Но сега трябваше да се сбогувам с нея.И то на каква цена.Струваше си.
След миг останах по сутиен и дънки, които ми пречеха също много.Но оставих на него да се справи с останалата част дрехи по мен.Беше ми малко трудно да го събличам, докато го целувах, за това трябваше от време на време да се отдръпвам от него.Когато най-сетне махнах тениската му, очите ми сякаш светнаха от щастие.Спуснах се надолу по врата му, като оставях горещи и влажни следи по кожата му.Стигнах до добре оформените му гърди, след това до корема му, а когато видях копчетата на дънките му, се усмихнах дяволито.

[Sam Winchester]

Веднага я преобърнах и нежната кожа на гърба й се докосна до студената земя. Наместих се удобно между краката й, като тя усети как дънките ми се бяха изпънали максимално и започна изкусително да извива тялото си под моето, докато устните ми се наслаждаваха на врата й, а ръцете ми на всяко място от тялото й, което достигаха. Харесваше ми да я докосвам и нямах намерение да се задоволя само с това. Веднага се отървах от останалите й дрехи, като нарочно оставих бикините й, защото ми харесваха ... имах някакъв странен фетиш към женските крака, а тя просто изглеждаше ослепително и от времето прекарано на земята, бях свикнал да сравнявам перфектните жени с модели, а тя определено ставаше за модел на бельо. За момент се опитах да забравя за хубавите й дълги крака и се спуснах към гърдите й, като тях също обсипах с целувки.

[Sponsored content]