Гората покрай реката

[Rainbow.]

[▶Beth.]

Крачене. Тишина. Дървета.
Бях насред гората и гледката пред мен не се променяше - дървета, дървета и пак дървета. Като изключим храстите, чиито клони отмествах от време на време, за да мина, тъй като бяха на пътя ми. Намирах се на пусто и усамотено място, при това извън града, където бях пристигнала съвсем наскоро. Вярно, че не познавах почти никой, но все пак исках да се откъсна от цялата тази новост на непознатия град и се озовах на място, което ми беше познато. Вярно, не беше същата гора и не я знаех като петте си пръста, но поне горите не се променяха, където и да отидех. Така че това ми носеше странно спокойствие. А и тук можех да се отпусна и да си събера мислите, докато свиквам с преместването в друг град и все още съм в процес на приспособяване.
Пук! Извърнах се, дочувайки странен шум недалеч от себе си. Не ми костваше кой знае какви усилия, за да се досетя, че шума всъщност представляваше пукането на клонки и листа под нечии обувки. Явно не бях толкова сама, колкото си мислех ..
Извръщайки се по посока на стъпките, които все повече наближаваха мястото, където стоях, се смръщих леко, напрягайки се. Бях готова да изпепеля натрапника, ако целта му беше да ме нарани, но факта, че се намирах насред гората, която си беше лесно запалима, беше сериозен недостатък за мен. Е, и все пак щях да се справя .. 
Само че вместо нападател, измежду клоните изникна фигурата на мъж, който ми беше непознат, естествено - предвид факта, че все още не бях завързала каквито и да било запознанства дори и в града. Какво остава пък за пуста гора, отдалечена от населеното място и затъмнена от сенките на издигащите се над главата ми многовековни дървета ..
-Ако целиш да ме нападаш, не си познал - исках да прозвучи предизвикателно, но гласът ми излезе по-скоро уплашено. Страхотно, няма що - можех ли да звуча по-жалка? И все пак, поне можех да го заблудя, че съм невинно малко момиченце и когато той отпусне гарда си, да контраатакувам. Подценяването може и да беше клиширан подход, но когато някой целеше да те нарани, все пак вършеше работа.

[Sam Winchester]

Усамотението беше нещо, нужно на всеки го, но Сам определено не търсеше това в гората. Имаше среща с една … една от вечерите си, да го кажем така за по-просто, но вместо това намери нещо далеч по-интригуващо. Нежното момиче, което седеше недалеч от него определено успя да привлече до толкова вниманието му, че да забрави за глада, целта и всичко останало, което по принцип намираше за важно. Всъщност интересът му беше на първо място, а точно в момента бе привлечен от прелестно създание, с доста ярка и трудно пренебрежима аура. Определено имаше нещо специално в нея, а като полудемон, тъмнокосия можеше да забележи това от далеч.
Започна да върви бавно след нея, наблюдавайки я от далече, като известно време остана незабелязан, но рано или късно и той правеше по някоя друга грешка. Стисна ядосано зъби, опитвайки се да укроти гнева си, като се нахока на ум и реши да мине към план „Б” – да се прави на идиот. Беше станал доста различен, характера му се промени до неузнаваемост, но това сякаш не можеше да го изкорени от себе си. Беше семейна черта, която се предполагаше, че баща му бе носил, преди да преживее трагедията на живота си, но не беше от голямо значение. Важното е, че и той, и Дийн притежаваха тази невероятна дарба да се правят на ударени, с изключение на честите случаи, когато наистина си бяха в критични състояния.
Започна да пристъпва бавно към непознатата, като най-накрая позволи на лунната светлина да докосне лицето му, на което се бе появила неестествена за новия Сам мила усмивка. Погледна я с онзи невинен момчешки поглед, който повече напомняше на бездомно кученце, което всички искаха да гушнат, а това действаше добре на притеснението момичета, каквато му се виждаше тя в момента.
- Защо си мислиш, че целя нещо подобно? – попита объркано той, като реши да играе ролята на обикновено човече, разхождащо се из гората – Не нападам невинни девойки! – продължи да играе добре ролята си, като все още й се усмихваше и я гледаше убедително в очите.

[▶Beth.]

Повдигане на вежди. Премигване. Накланяне глава на една страна.
Действията от моя страна бяха прости, но всичките сочеха само едно нещо - объркване. Непознатият пред мен беше привлекателен, признавам му го, а и на пръв поглед си изглеждаше като всеки друг най-нормален мъж. Само че след тези факти, следваше неминуемото "обаче" ..
Застаналият пред мен като че ли беше много повече, отколкото се представяше на пръв поглед да бъде. Имаше нещо в него .. нещо тъмно. Непредсказуемо. Опасно.
Присвивайки съвсем леко очи, докато наблюдавах добре изиграната му невинност, се вгледах в него. Признавам си, беше чаровен, а вероятно щеше да представлява истинска опасност да ме омае, ако инстинктите ми не крещяха "Заплаха" още в момента, в който се бях вгледала в очите му. Усмивката му си оставаше неустоима, но бях сигурна, че той не е това, за което се представя.
Отвръщайки на усмивката му с една от своите, понеже не се сдържах, продължих да го гледам в очите и като повдигнах съвсем небрежно рамене за момент, му отвърнах също толкова небрежно
-Хмм .. ами знам ли - придобих също толкова невинно изражение, колкото беше и неговото и добавих -Гората крие много тайни. Можеше да си някой звяр .. или демон ..
Казвайки последното шеговито, се постарах да звуча развеселено, така че той да ме вземе за поредната хлапачка от града, тръгнала на безсмислена разходка из Гората. В началото може и да се бях издала, но ако той искаше да си играем на преструвки, щях да угодя на желанието му .. Все пак, двама можеха да играят тази игра, нали?

[Sam Winchester]

Изпитателния й поглед му допадна, тъй като определено не харесваше глупави и лекомислени същества, които не знаеха как да се пазят. Играта ставаше абсолютно безсмислена, ако жертва та ти просто се отпускаше сама в жадните ти за кръв ръце. Но работата беше там, че Сам все още не бе решил какво точно искаше да прави с нея и това може би се дължеше на факта, че всъщност не знаеше какво е. Можеше и да усеща свръхестествените същества, но не беше врачка. А и това, че беше специална, сякаш му бе достатъчно. При всички случаи нямаше да му е скучно тази вечер.
Думите й искрено го забавляваха, затова усмивката му стана още по-широка, като дори май го накара да се подсмихне. Но всичко си имаше своите граници, затова тъмнокосия не си позволи да прекалява с веселбата. Доста време бе потискал емоциите си, за да позволи на някакво си момиче да го разконцентрира толкова бързо. А и имаше още една хубава страна – дори не мигна, когато спомена думата „демон”. Можеше и да е, защото на практика не бе изцяло демон, а можеше и да е плод на дълго прекараното време в Холивуд с Дийн. Всъщност нямаше значение, защото каквото и да беше, вършеше работа.
- Тогава имаш късмет, че съвсем на близо има църква. Със сигурност там ще се намери доброволец да те спаси и да изцери злото от душата ми – каза той саркастично, с огромна надсмешка, а и имайки се предвид, че от тоста време насам нямаше душа, си беше наистина забавно.
Погледа му се спусна бавно и внимателно по тялото й, като огледа всеки детайл, без да обръща особено внимание на самата й фигура. За разлика от повечето мъже, демона се интересуваше от съвсем различни неща и никога не подценяваше малките детайли. Любопитството му бе достатъчно засилено, за да махне пренебрежително с ръка и да се обърне с гръб, за да си тръгне, нито пък да я убие и да остави тази своя нужда незадоволена. Искаше да я изучи колкото се можеше по-бързо, тъй като не бе от най-търпеливите, макар и сам да се бе убедил, че колктоо по-дълго желаеше нещо, толкова по-приятно у бе, когато го получеше.
- Но не ми стана ясно, защо дама като вас би се изложила на подобна опасност? – продължи той малката им игричка, като заобиколно я попита какво точно правеше тук.

[▶Beth.]

О, виж ти. Значи сега се правеше на развеселен?
Някак ми беше интересно да следя различните му реакции, тъй като никоя от тях не беше, каквато изглеждаше. Сякаш под усмивката му се криеха други мисли, а зад думите му имаше друг смисъл. Това си беше интересно. И необичайно.
А и докато забелязвах, че бях привлякла интересът му, то също така той беше привлякъл моя. Не срещах особено често такива потайни мъже, зад чието съвсем нормално на пръв поглед държание да се крие толкова повече. Бях любопитна какво щях да открия, ако успеех да надникна зад маската му .. и да видя истинските му мисли и намерения.
-Това, че на Вас не Ви е станало ясно, не означава, че задължително не е. - смигнах му, отговаряйки уклончиво. Не знаех дали го е забелязал, но отказа ми да му отговоря беше също така и отказ да го оставя той да диктува правилата на малката ни игра. Беше забавно да видя докъде щеше да стигне, преди евентуалното сваляне на картите на масата ..
-Що се отнася до църквата, мога да кажа със сигурност, че не съм вярваща, но ако настоявате, то тогава нямам против - водете пътя. - махнах с ръка, в очевиден жест да покаже накъде да вървим, за да стигнем църквата и отново се усмихнах насреща му, сега играейки ролята на заблудената смъртна, която доверчиво ще го последва, накъдето и да я поведе. Исках да му дам сигурност, така че да реши, че окончателно съм паднала в добре вплетения му капан и съм се поддала на доверчивото му изражение и още по-чаровната му усмивка.
Какво ли щеше да помисли - не да покаже като реакция, а наистина да помисли - ако откриеше, че и аз имах няколко скътани в ръкава си коза?

[Sponsored content]